Шведски стартъп възражда производството на TNT в Европа

Тази шведска стартираща компания ли е отговорът на недостига на боеприпаси в Европа?

Тринитротолуенът (TNT) е синтезиран в Германия в края на XIX век като жълта боя и едва три десетилетия по-късно са разкрити неговите взривни качества. Днес веществото е най-използваното военно взривно вещество, чиято наличност в Европа е ограничена вследствие на дългогодишно подценяване на производството и рязко нарасналото търсене след руската инвазия в Украйна.

Колко TNT се произвежда в Европа в момента?

Снимка: iStock

В рамките на ЕС действа само един производител – полската компания „Нитро-Кем“, която голяма част от продукцията си изнася извън Съюза. През април 2025 г. дружеството сключи договор за 310 млн. щ.д. (269 млн. евро) за доставка на 18 000 тона TNT за американската армия. Паралелно с това Русия разполага годишно с 4,5–5 млн. артилерийски снаряда, от които около 2 млн. идват от Северна Корея. Европейският добив през 2023 г. беше приблизително 600 000 снаряда, а заедно със САЩ прогнозата за 2024 г. е 1,2 млн. Във всеки снаряд има близо 10 кг TNT, което означава, че за да достигне равновесие с Русия, Европа се нуждае от приблизително 50 000 тона годишно.

Може ли Швеция да запълни недостига?

„Ако нещо се случи в Полша, съм убеден, че ще бъде наложена забрана за износ на TNT. Същото важи и за азиатските страни, от които сега зависим“, посочва Йоаким Шьоблум, главен изпълнителен директор и съосновател на Sweden Ballistics (SWEBAL), в интервю за Euronews. Компанията строи нов завод само на 30 минути от бившето шведско производство, преустановено през 1998 г. Планираният капацитет е 4 500 тона годишно до 2027 г., еквивалентни на 400–450 хил. снаряда – „значителен принос“, макар и недостатъчен да покрие целия недостиг.

Български следи на бойното поле в Судан: Как оръжия от Русе попаднаха в африканската буря

Кои са ''Дунарит'' и какво произвеждат?

Какви икономически ползи би донесло местното производство?

Снимка: iStock

По данни на Шьоблум държавите членки на ЕС харчат около 200 млрд. евро годишно за отбранителна техника, като над 60 % от сумата отива за американски доставчици. „Ако тези компоненти се произвеждаха в ЕС, бихме създали повече от 10 млн. работни места“, изтъква той. SWEBAL цели целият веригов поток – машини, материали и логистика – да бъде в рамките на 550 км, с което се съкращава и срокът за доставка; вносът от Азия понастоящем отнема над два месеца заради отклонението около Рог на Африка.

Има ли политическа воля и финансиране?

Планът „ReArm Europe 2030“ предвижда до 800 млрд. евро за укрепване на европейската отбрана, включително заемния инструмент SAFE в размер на 150 млрд. евро. Въпреки това поръчките от въоръжените сили се бавят. „Рисковият профил е субоптимален – индустрията поема голяма част от риска“, казва Шьоблум. „Моята работа е да предотвратим бъдещ конфликт, а краткосрочната печалба не е сред основните ми цели.“

Кои държави имат най-много ядрени оръжия и коя какво притежава

Какво означава тези държави да имат ядрени оръжия?

Какво предстои за европейската отбранителна индустрия?

Снимка: iStock

Според експерта липсата на стандартизация остава основна пречка: „Танкът на една държава трябва да бъде съвместим с боеприпасите на друга.“ Ако това не се постигне, опасността е описана с известната фраза: „Или имаш собствена армия, или в страната ти ще се разположи чужда.“ С оглед на текущите инициативи и новите проекти като този на SWEBAL, Европа прави първи стъпки към възстановяване на ключов капацитет, необходим за балансирано възпиране и технологична независимост.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN