Скритата сметка: Как горещите лета в Европа променят държавните бюджети?

В края на юли половината от територията на ЕС и Великобритания е била засегната от суша

След като пожарите бъдат потушени и реките отново се напълнят, финансовите министерства трябва да компенсират земеделските производители, да възстановяват пътища и железопътна инфраструктура, да подпомагат здравните услуги и да поемат загубените приходи, които забавената икономика така и не е генерирала.

Тази тежест вече надхвърля резервите, които правителствата поддържат за подобни ситуации, а натискът през тази година е особено сериозен, пише БГНЕС.

В края на юли половината от територията на ЕС и Великобритания е била засегната от суша, като 9% са се намирали в най-тежкия етап, определян като „тревога“, сочат данни на Европейската обсерватория за сушите към „Коперник“. През август реките Лоара, По, Рейн и Дунав достигнаха рекордно ниски нива.

До началото на август горските пожари са унищожили над 505 000 хектара, показват данни на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Това е повече от площта, засегната по същото време през 2025 г., която беше най-тежката година в историята на наблюденията.

Екстремните метеорологични явления са причинили преки загуби за 822 млрд. евро в ЕС в периода 1980-2024 г., като една четвърт от тях е отчетена през последните четири години, според Европейската агенция за околна среда.

Попитана от „Евронюз“ дали тази концентрация на щетите е знак за действителен прелом спрямо миналото, агенцията беше категорична: „Това е качествена промяна“. Оттам обясниха, че за да се изолира тенденцията, променливите годишни стойности се изглаждат чрез 30-годишна плъзгаща се средна.

„Тенденцията при данните за икономическите загуби в Европа показва увеличение от 3,4% годишно, като виждаме ускоряване на този процес в данните. Първите оценки за 2025 г. показват, че тенденцията ще продължи да се ускорява“, посочиха от агенцията.

Едва около една пета от тези загуби са били застраховани, а при сушите, горещите вълни и горските пожари делът на застрахователното покритие спада до 10-11%.

Причината, обясняват от Европейската агенция за околна среда пред „Евронюз“, е, че тези бедствия „до голяма степен са свързани с косвени загуби, като по-ниски добиви в селското стопанство, загуба на човешки живот, деградация на екосистемите, загубени работни часове... а тези загуби често са трудни за оценяване“.

„Недостигът на застрахователна защита се увеличава, което означава, че ръстът на общите загуби не е съпроводен от по-голямо застрахователно покритие“, допълват от агенцията.

Така правителствата се превръщат в последната инстанция, която поема финансовия риск. Само четири държави от ЕС, Австрия, Франция, Унгария и Италия, поддържат специални фондове за бедствия. Останалите разчитат на еднократно пренасочване на средства, което често става бавно.

Европейското финансиране също предлага малък буфер. Базираната в Брюксел икономическа изследователска организация „Брюгел“ оценява средствата на ЕС за бедствия за периода 2028-2034 г. на около 5 млрд. евро. Това се равнява едва на 10-15% от щетите, причинени само от наводненията в Западна Европа през 2021 г.

Какво гласи правилото на Уорън Бъфет за „кръга на компетентност“?

Важни уроци от един от най-успешните хора в света, който стана на 96 години

Правителствата подценяват сметката

Франция представи най-смелата оценка. При откриването на кризисна среща за сушата на 12 август министърът на екологичния преход Моник Барбю изчисли, че горещите вълни това лято ще струват между 10 и 15 млрд. евро под формата на преки и косвени разходи. Това би представлявало между 0,3% и 0,5% от БВП при прогнозиран икономически растеж от едва 0,7%.

Числото обаче веднага беше оспорено.

Националният статистически институт INSEE, на който първоначално беше приписана оценката, отрече да е изготвял подобна прогноза. Впоследствие министерството уточни, че екстраполацията е негова собствена и е направена въз основа на данни на INSEE за предходни години. Барбю призна, че към числата трябва да се подхожда предпазливо.

В Испания до края на юли са били изпепелени около 172 400 хектара, приблизително половината от площта, унищожена от пожари през миналата година. Ако се приложат разходите на хектар, използвани от горската агенция на Навара и браншовата асоциация Asemfo, само гасенето на пожарите би струвало между 1,7 и 3,3 млрд. евро. В тази сума не е включено възстановяването, което според горските инженери обикновено струва повече от самото потушаване на пожарите.

Миналия месец Брюксел одобри 120,55 млн. евро спешна помощ за Испания, но средствата покриват само щетите от предходното лято.

Португалия показва още по-дълбокия проблем, свързан с липсата на подходящи методи за изчисляване на реалната цена на горските пожари.

Службата за гражданска защита на страната публично призна, че „не е възможно да се определи по строг начин общата цена на конкретно бедствие“, тъй като финансовите и оперативните данни се съхраняват в отделни системи.

Независима комисия, разследваща пожарите от август 2025 г., е получила обща оценка от около 18,8 млн. евро, която не е могла да бъде разбита по отделните пожари. Националната сметна палата е посочила същия проблем още през 2021 г.

За да бъдат правилно отчетени косвените разходи, е необходимо да се комбинират данните за конкретните бедствия с „данни за пазара на труда, здравеопазването, транспорта, енергетиката, селското стопанство и макроикономиката, предоставени от съответните секторни организации“, посочват от Европейската агенция за околна среда пред „Евронюз“.

Експерт: Потребителите нерядко плащат за вода вместо месо

Обвивката на някои сурови наденици например служи като държач на водата и малкото количество месо в нея, казва технологът Светлана Петрова

Приходите, които така и не постъпват

Разходите са само едната страна на уравнението.

Анализът на „Брюгел“ на наличните данни показва, че икономиките остават по-малки години след екстремно климатично събитие. Две години след гореща вълна БВП е с 1,5% по-нисък, а четири години след суша спадът достига 3%. Само сушата през 2022 г. е намалила ръста на БВП на глава от населението в ЕС с 1,35%, което се равнява на загуба от 203 млрд. евро.

За настоящото лято банка „Триодос“ оценява щетите от екстремните горещини за икономиките на ЕС на около 180 млрд. евро, или приблизително 1% от икономическото производство.

Непосредственият ефект обаче може да изглежда изненадващо ограничен.

„Оксфорд Икономикс“ изчислява, че рекордно ниските нива на Рейн могат да намалят растежа на германската икономика през третото тримесечие с 0,2%, но не очаква по-мащабен икономически срив.

„Тук става дума по-скоро за компенсиране чрез други сектори на икономиката“, заяви пред „Евронюз“ старшият икономист на „Оксфорд Икономикс“ Томас Дворжак, като посочи производството на отбранителна техника, транспортното оборудване, търговията на дребно и потребителските услуги.

Летните спирания на фабрики също намаляват използването на производствения капацитет. „Рейн е важна транспортна и логистична артерия, но в крайна сметка засяга само малка част от икономиката“, обясни Дворжак.

При храните щетите се проявяват по-бавно.

Европейската комисия понижи с 5% прогнозата си за производството на зехтин в ЕС, като най-голям принос за това има очакваният спад от 18% в Гърция. Испания очаква зърнената ѝ реколта да намалее от 24 млн. тона до малко над 18,5 млн. тона. „Оксфорд Икономикс“ прогнозира, че горещините и сушата могат да добавят до 1% към инфлацията при храните в еврозоната през следващата година.

„Точно така работи ценообразуването при храните“, обясни Дворжак пред „Евронюз“. „То следва своеобразна верига от суровините към селското стопанство, преработката и накрая търговията на дребно. На всеки етап са необходими обикновено месец или два, за да се пренесе ефектът“, добави той.

Прогнозистите вече не разглеждат подобни лета като аномалия. „Оксфорд Икономикс“ вече е включил разходите от тях в базовите си прогнози, като очаква средната инфлация при храните в средносрочен план да бъде около 2,5%.

Опасността идва и от натрупването на тези фактори.

„Брюгел“ описва явлението като „порочен кръг между климата и държавния дълг“, при който загубите от природни бедствия потискат икономическия растеж и данъчните приходи, разширяват бюджетните дефицити и повишават разходите по заемите. В резултат правителствата разполагат с все по-малко средства за превантивни мерки, които биха ограничили щетите от следващото бедствие.

Европейската централна банка изчислява, че суша, която статистически се случва веднъж на 25 години, би изложила на риск близо 15% от икономическото производство на еврозоната.

В същото време разходите на ЕС за адаптация към климатичните промени са около 29 млрд. евро годишно при оценени потребности между 35 и 500 млрд. евро. Това се случва въпреки оценката на ООН, че всяко вложено евро може да спести до 10 евро бъдещи загуби. 

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM 

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN