Четири минути пеша от кухнята до трапезарията: Вижте замъка, който Марк Зукърбърг купи
Имотът струвал 51 милиона евро
Евродепутатът смята, че Европа трябва не само да увеличава разходите си за отбрана, но и да създаде единен пазар
"Ако искаш мир, готви се за война." С тази максима евродепутатът Никола Минчев защити необходимостта Европа да инвестира повече в собствената си отрбана на фона на заплахите за сигурността. Европейските държави увеличават разходите си за отбрана, но предизвикателството пред тях е не само да инвестират повече, а и да го правят съвместно.
Това коментира евродепутатът Никола Минчев в интервю по време на обучението за млади репортери, организирано от БТА и Европейския парламент, което се проведе в периода 30 септември - 2 октомври. По негови думи развитието на общата европейска отбрана изисква преодоляванена фрагментацията на пазара, която води до по-високи цени и затруднява взаимодействието между отбранителните способности на отделните държави.
Уточняваме, че разговорът с Никола Минчев е проведен на 1 октомври, преди последвалите атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море.
„В отбраната имаме 27 отделни пазара“, посочи Минчев. По думите му липсата на достатъчно съвместни действия ограничава възможностите за постигане на икономии от мащаба и за по-добра оперативна съвместимост.
„Голям фокус на изграждането на общата европейска отбрана е да се харчи повече, но и заедно“, заяви евродепутатът.
По думите на Минчев през последните години Европейската комисия е засилила законодателната си активност по отношение на отбранителните програми, а европейските държави увеличават разходите си за укрепване на отбранителния капацитет. Според него обаче размерът на инвестициите не е единственият важен въпрос. От значение е и начинът, по който се разпределят средствата.
Припомняме, че разходите за отбрана на държавите-членки на ЕС се увеличават. За периода от 2021 г. до 2026 г. ръстът на разходите за отбрана на държавите е 75,3%. Прогнозните инвестиции за отбрана през 2026 г. са 163 млрд. евро.
Насърчаването на съвместните обществени поръчки е сред инструментите за изграждане на по-добре свързани отбранителни способности. Вместо всяка държава да поръчва самостоятелно оборудване, идеята е няколко страни да обединяват усилията си.
На европейско ниво усилията за укрепване на отбраната се подкрепят и чрез инструмента SAFE (Security Action for Europe), който разполага с бюджет от 150 млрд. евро под формата на изгодни дългосрочни заеми за отбранителни инвестиции и съвместни поръчки. България получи първото плащане по програмата в размер на 489,3 млн. евро през август 2026 г., а одобреното за страната финансиране е около 3,3 млрд. евро. Средствата са предназначени за модернизация на въоръжените сили и укрепване на отбранителните способности на страната.
Развитието на европейските отбранителни програми може да открие възможности и за българските производители. Минчев определи българската индустрия като сравнително сериозна, с корени в периода на комунизма, кято продъжава да има значене за икономическия живот на страната.
Според евродепутата европейските програми създават стимул за местните производители, тъй като поставят изисквания за европейски произход на продукцията.
„Най-често съотношението е 65 на 35, 65% от продукцията да е с европейски произход“, обясни той.
По думите му това е директен стимул за европейските производители, включително и за българските компании в отбранителния сектор. Минчев отбеляза, че европейските институции развиват тези инициативи в рамките на правомощията си, като се позовават на необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на европейския отбранителен сектор. Самата отбрана обаче продължава да бъде предимно от компетентността на държавите членки, а не на европейските институции.
В интервюто Минчев коментира и позицията на българския премиер Румен Радев по въпроса за европейското превъоръжаване и заплахите, отправяни от Русия.
„Европа инвестира в отбраната си, защото ако искаш мир, трябва да си подготвен за война“, заяви евродепутатът.
Той подчерта, че увеличаването на отбранителните инвестиции не означава намерение за нападение срещу друга държава, а стремеж към сигурност и защита на гражданите.
„Не защото иска да въвежда военни действия на своя или на чужда територия, а защото този, който винаги осигурява сигурността и мира в Европа, няма същия ангажимент“, каза Минчев. Според него Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и укрепването на отбранителните ѝ способности е легитимен отговор на променената среда за сигурност.
Важно е да уточним, че разговорът с Никола Минчев е проведеен на 1 октомври, преди последвалите атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море. На 6 октомври бяха поразени два плавателни съда в българската изключителна икономическа зона, а на 13 октомври бяха атакувани още два кораба край българския бряг. При последния инцидент товарният кораб HS Dignity потъна, а 11 моряци бяха обявени за изчезнали.
Събитията засилиха дебата за защитата на корабоплаването и критичната инфраструктура в Черно море. На 14 октомври българските власти обсъдиха мерки за засилване на наблюдението и противовъздушната отбрана, а министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че България очаква да се присъедини към инициатива на НАТО за борба с дроновете до края на месеца.
Междувременно на европейско ниво продължават разговорите за укрепване на отбранителната готовност, включително чрез развитие на системи за откриване и неутрализиране на дронове и по-тясна координация между държавите членки.
Изберете Business Новините като любим източник в Google
Имотът струвал 51 милиона евро
Жената събрала в пликове всичките си ценни предмети, сред които 4766 златни монети и бижута
Само подобренията в сигурността няма да са достатъчни, за да спасят парижката забележителност