
Кристалина Георгиева: Колкото по-дълго остане несигурността, толкова по-скъпо ще ни струва
Протекционизмът подкопава производителността в дългосрочен план, казва тя
Какви са нагласите за 2025 година в Германия? А тези в България?
Според проучване на консултантската компания за управление EY (Ernst & Young), само една четвърт от германците са доволни от собственото си финансово състояние. Това подчертава нарастващите финансови притеснения в една от водещите икономики в Европа.
Сред по-младите възрастови групи, т.нар. милениъли (49%) и Gen Z (32%), делът на уверените потребители надвишава песимистите.
"Въпреки че вълната от инфлация изглежда е прекъсната и разходите за отопление и енергия са спаднали, германските граждани са изключително критични към личното си финансово състояние," коментира председателят на управителния съвет на EY Хенрик Алерс.
Недоволството от доходите кара голяма част от немците да започнат да спестяват. Според проучването, анкетираните планират да намалят разходите си за луксозни вещи (58%) и доставки на хранителни стоки (48%). Освен това, много германци се стремят да харчат по-малко за развлечения, като посещения на ресторанти, кино или театър.
През последните пет години нагласите към личните финанси в Германия стават все по-негативни. През 2016 г. 41% от анкетираните са оценявали положително финансовото си състояние, докато сега този дял е наполовина. Въпреки всичко, германците се чувстват сигурни на работните си места – 87% от тях смятат работата си за стабилна, а само 13% изразяват недоволство от нея.
Доволни ли са българите от заплащането си работа
Подобно проучване, проведено в България от световната асоциация "Галъп Интернешънъл", показва различна картина. Около 63% от работещите българи са удовлетворени от работата си, 12% твърдят, че не са доволни, а останалите не могат да преценят. За сравнение, през 2018 г. 70% от запитаните са били доволни от работата си, което отбелязва известен спад в последните години.
По отношение на заплащането, 46% от работещите в България са по-скоро доволни от заплатата си, докато 32% не са. Българите отделят най-голям дял от разходите си за храна и безалкохолни напитки, следвани от тези за жилище, данъци и социални осигуровки. Разходите за алкохол и тютюневи изделия намаляват, достигайки 4.7% от бюджета през изминалата 2024 г. Това отразява както променените потребителски навици, така и нарастващата осведоменост за здравословен начин на живот.
Протекционизмът подкопава производителността в дългосрочен план, казва тя
Решението идва на фона на икономически сътресения
Кои са те и как да ги избягвате