Плати сега или си плати после: Защо Брюксел насочва 800 млрд. евро за отбрана?

Какво да очакваме от Бялата книга на ЕС за отбраната и колко пари отделя България?

Надяваме се, че сте си починали добре - и сте пили бързо кафе сутринта, защото Брюксел не дава почивка на никого тази седмица.

В петдневното меню на европейските институции: още дискусии за отбраната, финансирането и (отново!) конкурентоспособността.

Ключовия ден? Сряда, когато Европейската комисия разкрива своята дългоочаквана Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, заедно с решения свързани със спестяванията и инвестициите.

Документът за отбрана ще очертае начини за увеличаване на производството и логистиката, докато инвестиционният план е "незаменим" в инициативата на Фон дер Лайен "Превъоръжаване на Европа". 

Идеята: Блокът да гарантира, че милиардите спестявания от европейците се инвестират в пазари в рамките на ЕС. 

Капиталът не липсва: европейските домакинства спестяват 1,4 трилиона евро годишно в сравнение с 800 милиарда евро в САЩ – въпреки това 300 милиарда евро от тези европейски спестявания всяка година се вливат в пазари извън ЕС, според данни на Euronews. 

Какво е Бяла книга на отбраната?

В проекта на Бяла книга Европейската комисия излага своята визия за създаване на единен пазар за отбрана, за да помогне и насърчи държавите-членки да произвеждат повече отбранителна техника, за да запълнят критичните пропуски в способностите си, да изградят стратегически запаси и да интегрират „украинската отбранителна индустрия в европейската“, да се поставят с предимство европейските обществените поръчки, чрез планове за опростяване на правилата за правене на бизнес в отбранителния сектор.

Всичко това е свързано с пакет от 800 млрд. евро за сигурност и отбрана, който Урсула фон дер Лайен обяви по-рано. 

С това изпълнителната власт на ЕС отново насърчава идеята страните от ЕС да купуват заедно отбранителна техника. 

Крайната цел е да се запълнят много от критичните пропуски в способностите на страните, като дронове, противовъздушна отбрана и боеприпаси, и да се избегне зависимостта от доставчици.

Урмас Пает, зам.-председател на комисията по външни работи на Европейския парламент и член на подкомисията по правата на човека коментира по време на втория модул на обучението за млади журналисти, който се проведе в сградата на Европейския парламент в Брюксел, че големият проблем е че през последните 30 години повечето страни в ЕС не са направили достатъчно за отбраната и сигурността си. След края на Студената война повечето европейци са си мислили, че страните ни вече са сигурни и няма как подобни събития да се повторят и няма нужда да се харчат толкова много средства за сигурнист и отбрана. 

"За съжаление не виждам достатъчно политическа воля в страните членки това да се промени. Тази война в Украйна не е от 3 години, а от 11 години, когато Русия наруши границите на Украйна (анексирането на Крим). От 11 години има война в Европа", каза той пред журналисти, сред които и представител на bTV Бизнес Новините. 

Пает заяви, че ЕС се нуждае от 27 страни, които са съгласни да работят с обща стратегия, но все още има държави като например Унгария, управлявана от Виктор Орбан, които са против, а това забавя взимането на общи решения.

"Разбирам, че приоритети в различните страни са различни. Някъде страните имат нужда от по-добро настаняване, другаде от повече социална помощ. Но те нямат никаква смисъл, без сигурност и отбрана", добави той. 

Колко харчи Европейския съюз за отбрана? 

По време на същото събитие Зигфрид Мурешан, вицепрезидент на ЕНП и докладчик на ЕП за Многогодишната финансова рамка на европейския бюджет, заяви, че страните са отделяли средно малко над 1% за отбрана. 

По данни на ЕП ако се вземат предвид само 23-те държави – членки на ЕС, които членуват едновременно и в НАТО, разходите за отбрана през 2024 г. са били 1,99% от общия им БВП, като се очаква да станат 2,04% през 2025 г. Между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите – членки на ЕС, са нараснали с над 30%. През 2024 г. те достигат приблизително 326 млрд. евро, или около 1,9% от БВП на ЕС.

По данни на Световната банка от 2023 г. България отделя 1,8% от БВП за сигурност и отбрана. Най-много за отбрана в ЕС за 2023 г. от БВП на страната си са отделили Полша - 3,8%, а на второ място се нарежда южната ни съседка Гърция с 3,2%. На другия край на класацията, с най-малко бюджет от БВП на страната, отделен за отбрана е Ирландия с 0,2%. 

През 2023 г. над 80% от инвестициите в отбраната, или около 61 млрд. евро, в ЕС са разпределени за обществени поръчки за нови отбранителни продукти. Растящата тенденция се утвърждава и през 2024 г., с разходи за обществени поръчки за отбранително оборудване от над 90 млрд. евро. Това съответства на увеличение на инвестициите в отбраната с 88,2% и на увеличение на годишна база с над 50%. Но не винаги ръстът е бил толкова значителен. 

По думи на Пает Китай има ръст на разходите за отбрана 800% за 20 години, Русия 400%, а Европа - 20%. 

Испанския евродепутат с български корени Ева Попчева, която ръководи отдела за външна политика на ЕС каза, че икономиката на отбраната е доста фрагментирана в отделните държави в Блока. Парите, които ще бъдат разпределени в различните държави донякъде ще зависият и от това където този тип индустрия е най-развита. А освен за производство и обществени поръчки ще трябва да се помисли и за логистката. 

"Около 1 месец отнема да се занесат оръжия от България до Швеция, например", каза Попчева. 

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM