Още две държави, освен България, гласуват днес

След като гласуваме, партията с най-много гласове ще се опитва да състави правителство

Традиционно изборите в Европа се провеждат в неделя. На 2 април, освен у нас гласуват в още две европейски страни – Финландия и Черна гора, като залогът и при тях е голям.

България

Ние българите гласуваме на вече пети път за две години, като предишните опити не доведоха до сформирането на трайно правителство.

След като гласуваме, партията с най-много гласове ще се опитва да състави правителство. Ако не успее, втората ще направи опит. Ако вторият опит е неуспешен, президентът избира една от останалите партии и ѝ дава третия и последен мандат за съставяне на правителство.

Изборите у нас ще струват 94,1 млн. лв.

Финаландия

Във Финландия три политически партии, Социалдемократите на министър-председателя Сана Марин, дясноцентристката Национална коалиционна партия (ЕНП) на Петери Орпо и националистическата Финландска партия, като ключовото е, че според социолозите и трите партии събират около 20% от очаквания вот.

Това са най-важните политически избори през 2023г.

Тези избори ще оформят глобалната политика

Марин, който пое поста през 2019 г., ръководи петпартийна коалиция от леви, центристки и зелени партии с кабинет от 19 министри, 12 от които са жени.

Партията на финландците, част от управляваща коалиция за първи път през 2015-2017 г., се издига в социологическите проучвания, представлявайки консервативни ценности, улавяйки нарастващото недоволство на избирателите от увеличаването на разходите за живот.

Проучванията показват, че всичко е възможно, което означава, че следващият премиер може да бъде Марин, Орпо или Пура.

Снимка: Getty Images

Черна гора

В Черна гора гласоподавателите в страната кандидатка за членство в ЕС ще изберат своя президент като на балотаж се изправят Мило Джуканович срещу Яков Милатович.

Не можеш да убедиш някого да гласува, като му казваш колко е прост

Предизборната кампания е слаба и скучна - няма кой да те напсува, смята PR експертът доц. Александър Христов

На първия тур на 18 март Джуканович, който е бил или министър-председател, или президент от независимостта на страната през 2006 г., получи 35% от гласовете - най-ниските цифри, които той или неговата политическа сила са постигали някога.

Снимка: БГНЕС

На второ място с около 29% е Яков Милатович, кандидат на центристката "Европа сега!" – партия, която направи своя дебют на националните избори миналата неделя.

Ще изгонят ли черногорците политическия динозавър, който според мнозина, които познават добре страната, се е съсредоточил главно върху управлението на страната според собствените си интереси.