Кои европейски страни харчат най-много за образование и как това се отплаща?
Европа остава далеч от целта си за 2030 г. делът на учениците с недостатъчни основни умения да падне под 15%
По-голямата инвестиция в образование не винаги означава по-добри резултати. Това показват последните данни за ЕС, които разкриват сериозни разлики между средствата, които държавите влагат, и знанията, които учениците демонстрират. През 2023 г. страните от ЕС са отделили общо 806 млрд. евро за образование, или 4,7% от БВП. Швеция е лидер с 6,8%, докато Румъния е в дъното с 2,97%. Финландия, Исландия, Белгия и Дания също отделят над 6% от БВП. Делът на публичните разходи за образование обаче е намалял спрямо 2014 г., когато е бил 4,96%, като през пандемийната 2020 г. временно е достигнал 5,02%, предава Еuronews.
Снимка:
iStock
По-ясна картина дават разходите на ученик, измерени в стандарти на покупателна способност (PPS), които позволяват да се отчетат разликите в цените между държавите. През 2022 г. Люксембург е похарчил 18 422 PPS на ученик - повече от два пъти над средните за ЕС 8246 PPS, въпреки че е отделил само 3,74% от БВП за образование. България е на противоположния полюс - при 4,5% от БВП за образование разходите на ученик са едва 3097 PPS, най-ниските в ЕС. Франция е отделила 5,33% от БВП и 8151 PPS на ученик, Италия - 4,07% и 7945 PPS, а Германия - 4,79% и 10 363 PPS. Малта харчи 9658 PPS на ученик при 4,12% от БВП, докато Словакия отделя средния за ЕС дял от БВП, но разходите на ученик са с 22% по-ниски от средните.
И когато се стигне до резултатите, връзката между парите и успеха далеч не е пряка. Според PISA през 2022 г. 26,2% от учениците в ЕС са били с ниски резултати по четене, а 29,5% - по математика. И двата показателя са значително по-лоши спрямо 2012 г., когато са били съответно 18% и 22,1%. Естония е с най-нисък дял на учениците със слаби резултати по математика - 15%, следвана от Ирландия и Дания с около 19-20%. Трите държави са сред най-добре представящите се и по четене. В същото време Латвия постига сравнително добри резултати с едва 4999 PPS разходи на ученик - около 39% под средното за ЕС.
На другия полюс е Малта, която харчи 9658 PPS на ученик, но отчита 32,6% слаби резултати по математика и 36,3% по четене. В Кипър повече от половината ученици - 53,2% - не достигат базовото ниво, а България е с почти идентичен резултат - 53,6%, при най-ниските разходи на ученик в ЕС. За Люксембург и Швейцария няма данни от PISA за 2022 г., но през 2018 г. в Люксембург 27,2% от учениците са били с ниски резултати по математика и 29,3% по четене, въпреки най-високите разходи на ученик. Сред големите икономики Франция е с 26,9% слаби резултати по четене, Германия достига 29,5% по математика, а Италия - 29,6%.
Снимка:
iStock
Европа остава далеч от целта си за 2030 г. делът на учениците с недостатъчни основни умения да падне под 15%. Освен това социалният произход продължава да има голямо значение - 48% от учениците от най-необлагодетелстваната четвърт са слаби по математика срещу 11% от най-заможната група. Демографските промени също ще поставят нови предизвикателства. Европейската комисия очаква до 2030 г. броят на хората на възраст между 3 и 18 години в ЕС да намалее с около 2,5 млн., или 3,5%. Най-сериозен спад се прогнозира в Италия - 13%, Гърция - 12%, и Испания - 11%, докато Германия може да отчете ръст от 9%.
По-малкото деца в училищна възраст може да даде възможност за повече средства на ученик. Ако бюджетите следват инфлация от 2% годишно, разходите на ученик биха могли да се увеличат средно с 19% до 2030 г. Според Европейската комисия подобряването на основните умения може да донесе по-висока производителност, повече иновации и икономически растеж. Оценките сочат, че при достатъчно подобрение БВП на европейските държави би могъл да бъде с 8-10% по-висок от сегашните прогнози до 2030 г. Ключът обаче не е само в размера на бюджетите, а в това къде отиват средствата - по-малки класове, по-персонализирано обучение, модерни учебни програми, по-добра подготовка и условия за учителите и ефективно използване на технологиите.
