Строители разбиха стена и откриха златно съкровище за 9 млн. евро
Количеството злато е било толкова голямо, че практически нямало как да бъде скрито или изнесено незабелязано
Няма план Б? Какво ще се случи с тока в България?
„Не виждам никаква подготовка за евентуална криза“: Проф. Касчиев за Дунав и АЕЦ „Козлодуй“
Тихият бял Дунав едва шуми. Въпреки прогнозите, че засушаването няма да засегне работата на АЕЦ „Козлодуй“, от Министерството на енергетиката съобщиха, че днес (21 август) предстои превантивно намаляване на мощността на 5-и блок с около 120 мегавата. Това е мярка, която се прилага за първи път в 52-годишната история на атомната електроцентрала.
На този фон се свързахме с енергийния експерт проф. Георги Касчиев, който предупреждава, че при продължаващ спад на реката ситуацията може да стане значително по-сериозна. Според него ключовият въпрос е докъде ще падне нивото на водата при бреговата помпена станция на централата.
Заплашва ли ни енергийна криза? Ще се вдигнат ли цените на тока? Трудно е да се отговори на тези въпроси, имайки предвид, че това е прецедент в историята на българския АЕЦ.
„Всичко зависи от това дали нивото на Дунав при бреговата помпена станция ще продължи да пада и дали ще падне под критичните нива“, коментира Касчиев.
Водата е жизненоважна за централата
Снимка:
АЕЦ "Козлодуй"
АЕЦ „Козлодуй“ разчита на Дунав като основен източник на вода за редица системи. Водата от Дунав се използва за охлаждане на парата в кондензаторите, разположени в неядрената част на централата. По думите на Касчиев проектното изискване е за поне 3 метра воден стълб над работните колела на помпите.
„Тя пада с времето, в момента около 3 см. под това изискване“, казва той.
Това обаче не означава автоматично спиране на помпите. Според експерта при спад до около 2 метра те могат да работят за кратко време. Проблемът е, че част от съоръженията са на десетилетия.
„Помпите са много стари. Едните са от 1970 г., а другите от 1979-1980 г. Естествено, правени са ремонти“, посочва Касчиев. „Няма никакъв практически опит, нивото не е падало толкова до сега.“
Най-големият риск не е само за производството на ток
Снимка:
АЕЦ "Козлодуй"
При евентуално достигане на ниво, при което помпите не могат да работят безопасно, последиците няма да се ограничат до намаляване на произведената електроенергия.
„Спрат ли помпите, ако започнат да изпадат в кавитационен режим, те трябва да бъдат спрени. Това означава, че реакторите трябва да бъдат спрени и разхладени“, обяснява Касчиев.
По думите му аварийните кладенци могат да осигурят охлаждането на реакторите, когато те вече са спрени и са приведени в студено състояние. Те обаче не могат да заместят нормалното водоснабдяване на всички системи на централата.
Именно затова най-тежкият сценарий би означавал загуба на значителен обем ядрена мощност. Нямаме диверсификация на алтернативни мощности през нощта, казва Касчиев.
„Ако и двата блока спрат, товарът е окоро 3500 -3700 MW, фотоволтаиците не работят, батериите са разредени“, посочва Касчиев. Той поставя въпроса откъде ще бъдат осигурени необходимите заместващи мощности и на каква цена.
Факторът „Унгария“
Снимка:
БГНЕС
Според Касчиев ситуацията може да бъде допълнително усложнена от действията на Унгария. Припомняме, че по данни на Reuters унгарците изграждат дънна преграда в река Дунав, за да повишат изкуствено нивото на водата в района.
„Унгарците изграждат бент след „Пакш“, за да вдигнат нивото на водата пред централата с метър и 20“, казва той. По думите му, когато съоръжението започне да задържа вода, това ще означава допълнително намаляване на притока надолу по течението.
„Така че с оглед на този факт несигурностите са още повече, рисковете са още повече“, коментира той.
Какво означава това за цената на тока?
В краткосрочен план намалението на мощността на 5-и блок с 120 MW не означава непременно рязък скок на цените за домакинствата. Самото решение на АЕЦ „Козлодуй“ е превантивно и е част от мерките за безопасна работа при екстремните хидроложки условия. По-големият въпрос е какво би се случило, ако се наложи по-сериозно ограничаване на ядрените мощности.
„Когато мощности могат да се намерят, но когато се намерят в последния момент, то е много скъпо“, предупреждава Касчиев.
Според него при необходимост от заместване на евтината ядрена електроенергия с по-скъпи мощности и внос натискът първо ще се усети на пазара, а след това може да засегне и потребителите.
„Цените за домакинствата няма да се повлияят чак толкова. Но импортните цени ще се вдигнат и, естествено, индустриалните потребители така много ще го усетят“, казва експертът.
Проблемът може да не е само за едно лято
Снимка:
АЕЦ "Козлодуй"
Според проф. Касчиев случващото се с Дунав трябва да бъде разглеждано и като предупреждение за бъдещето на българската енергетика.
„Не виждам никаква програма, никаква подготовка за евентуална криза“, заявява той.
По думите му не е задължително всяка следваща година да бъде толкова екстремна, но климатичните промени правят подобни явления все по-важен фактор за енергетиката.
„Може би няма да е в такава степен, но ще бъде нещо подобно и следващите години, тъй като измененията в климата са така очевадни и те водят до тези екстремни явления“, посочва Касчиев.
Именно затова според него са необходими конкретни мерки, които да позволят на системата да реагира, ако ниските речни нива се превърнат от изключение в повтарящ се риск.
Въпросът какво ще се случи, ако Дунав продължи да се отдръпва, остава. Защото тогава проблемът вече няма да бъде само колко мегавата ще произведе, а откъде ще дойдат следващите мегавати за цялата страна.
