Изкуственият интелект е създал нови работни места в над половината британски компании
Данните не показват дали едновременно с това са били закрити други работни места
Колко харчи България за един ученик годишно?
Средният разход за един учащ в Дания е над четири пъти по-висок от българския
България отделя около 4,5% от БВП за образование, като този дял е близък до средния за Европейския съюз от 4,6% и по-висок от този в Гърция и Румъния. Въпреки това, когато разходът се изчисли на един ученик или студент, страната остава сред последните в ЕС, показват данните на Евростат. Това разминаване показва, че само процентът от БВП не е достатъчен, за да се оцени реалният ресурс, с който разполага образователната система.
През 2022 г. средният разход от публични и частни източници за един ученик в България е 3311 евро годишно. В Гърция сумата достига 3646 евро, докато в Румъния е значително по-ниска - 2337 евро. За сравнение, в Дания разходът достига 14 673 евро на учащ, а в Люксембург е близо 25 000 евро, предава БГНЕС.
Снимка:
EPA/iStock
Сравнението показва и своеобразен парадокс. България отделя по-голям дял от икономиката си за образование от Гърция и Румъния, но абсолютният ресурс за един учащ остава сравнително малък. Влияние върху това оказват размерът на икономиката, броят на учениците и студентите, демографските промени, разходите за труд, цените и структурата на самата образователна система. Затова еднакъв процент от БВП в различни държави може да означава съвсем различна сума, която реално се пада средно на един учащ.
Важно е да се уточни, че 3311 евро не са сумата, която физически получава всяко българско дете. Евростат изчислява средния разход на системата, като включва средствата за образователните институции и ги съпоставя с броя на учащите. В тази сметка попадат разходи за заплати на учители и персонал, сгради и поддръжка, оборудване, учебни материали, услуги и други дейности, свързани с функционирането на системата.
В същото време разликата с най-богатите европейски държави остава сериозна. Средният разход за един учащ в Дания е над четири пъти по-висок от българския, а в Люксембург достига почти 25 000 евро. Това не означава автоматично, че образователните резултати са четири или седем пъти по-добри. По-високото финансиране е важно условие, но значение има и начинът, по който средствата се използват - за възнаграждения, модернизация, технологии, материална база, ранно образование, квалификация на преподавателите и подкрепа за деца с трудности.
Регионалното сравнение също е показателно. Румъния отделя само около 2,9% от БВП за образование, а разходът на учащ е 2337 евро. Гърция пък отделя около 3,4% от БВП, но харчи средно 3646 евро за един учащ - повече от България. Това показва, че връзката между дела от БВП и средствата за един ученик не е пряка и зависи от множество икономически и демографски фактори.
