Какви са икономическите загуби от аварията в АЕЦ "Чернобил"?

Основно три страни понасят най-голямата тежест от инцидента

Днес отбелязваме 37 години от аварията в АЕЦ "Чернобил". Дори след толкова години продължаваме да настръхваме, когато чуем това име. Ядрената авария в Чернобил и правителствените политики, приети за справяне с последиците от нея, наложиха огромни разходи на Съветския съюз и трите държави-наследници Беларус, Руската федерация и Украйна. Въпреки че тези три страни поеха основната тежест на удара, като се има предвид разпространението на радиация извън границите на Съветския съюз, други страни (в Скандинавия, например) също претърпяха икономически загуби.

Разходите за ядрената авария в Чернобил могат да бъдат изчислени само с висока степен на приблизителна оценка, като се имат предвид непазарните условия, преобладаващи по време на бедствието и високата инфлация и променливите обменни курсове през преходния период, последвал разпадането на в Съветския съюз през 1991 г., пише greenfacts.org. Въпреки това мащабът на въздействието е ясен от различни правителствени оценки от 1990 г., които определят цената на аварията за две десетилетия на стотици милиарди долари.

Беларус, например, е оценил загубите за 30 години на 235 милиарда щатски долара.

Мащабът на тежестта е ясен от широкия диапазон от направени разходи, както преки, така и непреки:

— Преки щети, причинени от произшествието;

— Разходи, свързани с: Действия за запечатване на реактора и смекчаване на последствията в забранената зона; Разселване на хора и изграждане на нови жилища и инфраструктура за тяхното настаняване; Осигурена социална защита и здравеопазване на засегнатото население; Проучване на околната среда, здравето и производството на чиста храна; Радиационен мониторинг на околната среда; и Радиоекологично подобряване на населените места и погребване на радиоактивни отпадъци.

— Непреки загуби, свързани с алтернативните разходи за изваждане от употреба на земеделска земя и гори и затваряне на селскостопански и промишлени съоръжения; и

— Алтернативни разходи, включително допълнителните разходи за енергия в резултат на загубата на електроенергия от Чернобил и отмяната на ядрената енергийна програма на Беларус.

Големи суми продължаваха да се изплащат под формата на социални помощи години наред. Справянето с въздействието на бедствието постави огромна тежест върху националните бюджети. В Украйна 5-7 процента от държавните разходи много време са били свързани с Чернобил. В Беларус държавните разходи за Чернобил възлизаха на 22,3 процента от националния бюджет през 1991 г., намалявайки постепенно. 

Земеделският сектор беше най-тежко засегнатата от последиците от аварията област на икономиката. Общо 784 320 хектара земеделска земя бяха изведени от експлоатация в трите страни, а производството на дървен материал беше спряно за общо 694 200 хектара гори. Ограниченията върху селскостопанското производство осакатиха пазара на хранителни и други продукти от засегнатите райони. Производството на „чиста храна“ остана възможно в много райони благодарение на усилията за възстановяване, но това доведе до по-високи разходи под формата на торове, добавки и специални процеси на култивиране.

Правителствените политики, насочени към защита на населението от излагане на радиация (както чрез презаселване, така и чрез ограничаване на селскостопанското производство), нямаше как да не окажат отрицателно въздействие върху икономиката на засегнатите региони, особено икономиката на селските райони. Важно е обаче да се отбележи, че регионът също беше изправен пред големи икономически сътресения през 90-те години на миналия век поради фактори, които изобщо не са свързани с радиацията. Прекъсването на търговията, съпътстващо разпадането на Съветския съюз, въвеждането на пазарни механизми, продължителните рецесионни тенденции и кризата с руската рубла от 1998 г., всички заедно подкопаха жизнения стандарт, повишиха безработицата и задълбочиха бедността. Селскостопанските региони, независимо дали са замърсени с радионуклиди или не, са особено уязвими от тези заплахи, въпреки че засегнатите от Чернобил региони се оказаха особено податливи на драстичните промени от 90-те години.

Заплатите обикновено са по-ниски, а безработицата по-висока в засегнатите райони, отколкото другаде. Това отчасти е резултат от аварията и последиците от нея, които наложиха затварянето на много предприятия, наложиха ограничения върху селскостопанското производство, добавиха разходи за производството на продукти (особено необходимостта от постоянен дозиметричен мониторинг) и навредиха на маркетинговите усилия.

Резултатът от тези тенденции е, че засегнатите региони години наред са изправени пред по-висок риск от бедност, отколкото другаде.