Apple обяви ново събитие - очаква се изцяло нов вид MacBook
Какви са слуховете за новото Apple устройство?
Свят
Залагат ли испанците пенсионна бомба със закъснител?
Пенсионните разходи достигат рекордни нива, а държавата покрива над 20% от приходите на социалното осигуряване. С пенсионирането на поколението на бейби бума натискът върху бюджета ще се засилва, пише Euronews.
Испанската пенсионна система не е пред фалит в класическия смисъл, но все повече разчита на държавни пари, за да изплаща пенсиите. През 2025 г. социалното осигуряване отчита дефицит от 7,4 млрд. евро след държавни трансфери, докато според по-широк анализ на изследователския институт Fedea недостигът без тази подкрепа достига близо 70 млрд. евро.
Така основният въпрос пред Испания не е дали пенсионерите ще получават парите си днес, а кой ще плаща сметката в бъдеще.
През 2025 г. разходите за пенсии в Испания достигат нови върхове. Само през септември изплащането им струва 14,5 млрд. евро. В същото време социалното осигуряване приключва годината с дефицит от 7,387 млрд. евро, или около 0,4% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Тази цифра обаче не показва цялата картина. От общо 232,8 млрд. евро приходи на системата през 2025 г. близо 47,8 млрд. евро идват от държавни трансфери. Това е с 11% повече спрямо предходната година и представлява 20,5% от всички приходи. Според Fedea, ако се изключи държавната подкрепа и се разгледа по-широкият обхват на системата, основният дефицит достига 69,8 млрд. евро, или 4,15% от БВП.
Двете числа не си противоречат, а измерват различни неща. Официалната статистика отчита колко остава недостигът след държавните трансфери. Fedea разглежда разликата между приходите, които системата генерира сама, и разходите ѝ.
Част от държавните средства покриват обезщетения и плащания, които по принцип трябва да се финансират от данъци. Други трансфери обаче компенсират недостига на приходи от осигурителни вноски. Именно това поражда въпроса доколко пенсионният модел може да се издържа самостоятелно.
Испанската пенсионна система работи на разходопокривен принцип. Това означава, че вноските на работещите днес финансират пенсиите на настоящите пенсионери, вместо всеки човек да разполага със собствена индивидуална сметка, в която се натрупват средства. Затова системата не може да фалира по същия начин като частна компания или пенсионен фонд. Държавата може да я подпомага чрез данъци, трансфери и заеми. Испанската конституция също задължава властите да гарантират адекватни пенсии и редовното им актуализиране.
Сантяго Калво, професор по количествена и публична икономика и заместник-директор на Центъра „Рут Ричардсън“, предупреждава за риск от сценарий, подобен на гръцкия. Ако държавата продължи да покрива недостига чрез заеми, а впоследствие настъпят рецесия или рязко покачване на лихвите, финансирането може да стане значително по-скъпо.
При подобно развитие правителството може да бъде принудено да договори спасителна програма с кредиторите и да предприеме съкращения. В Гърция кризата доведе до сериозно намаляване на пенсиите, включително на вече пенсионирани хора.
Според Калво най-големият риск за Испания се простира през следващите две десетилетия. Страната все още има възможност да реформира системата по собствено решение, вместо да бъде принудена да го направи под външен натиск.
Засега заетостта осигурява известна подкрепа. В края на юли 2026 г. над 22,5 милиона души плащат осигурителни вноски в Испания, рекордно високо ниво. През юни на един пенсионер се падат средно 2,37 работещи, които внасят средства в системата. Чуждестранните работници представляват 15,6% от всички осигурени.
През 2025 г. приходите от осигурителни вноски нарастват с 6,9% и достигат 176,9 млрд. евро. Ръстът на заетостта помага за увеличаването им, но той не премахва структурния проблем: броят и размерът на пенсионните плащания продължават да растат.
Допълнителен натиск идва от държавните заеми към социалното осигуряване. Между декември 2022 г. и декември 2025 г. дългът му се увеличава с 30 млрд. евро и надхвърля 136 млрд. евро.
През септември 2026 г. испанската система изплаща 10,55 милиона пенсии на 9,53 милиона души. Разходите за пенсии нарастват с 6,3% на годишна база, докато броят на пенсиите се увеличава с едва 1,6%. Причината е, че растат не само броят на плащанията, но и техният размер. Осигурителните пенсии са увеличени с 2,7% през годината, а минималните с над 7%. Освен това новите пенсионери получават средно с около 500 евро месечно повече от хората, които напускат системата.
Средната пенсия за осигурителен стаж достига 1576,10 евро през септември, което е увеличение с 4,5% за година. Най-сериозното изпитание обаче предстои. През следващите 20 години хората, родени между края на 50-те и средата на 70-те години на миналия век, ще се пенсионират масово.
Според прогнозите на испанския Национален статистически институт делът на хората над 65 години ще нарасне от 21,1% от населението в момента до 30,9% през 2076 г. Очакваната имиграция ще има значение за баланса, тъй като повече хора в трудоспособна възраст означават и повече потенциални осигурители.
Въпреки това прогнозите показват, че пенсиите ще заместват все по-малка част от последната заплата на работещите. Според оценките, цитирани от Калво, този дял може да спадне от 77% до 65% през 2050 г.
Испания се опитва да възстанови и пенсионния си резервен фонд чрез допълнителна вноска върху заплатите. Тя трябва да достигне 1,2% през 2029 г., като средствата няма да могат да се използват преди 2033 г.
Към 31 март 2026 г. резервът възлиза на 15,267 млрд. евро, най-високото му равнище от десетилетие. Сумата обаче е достатъчна за малко повече от един месец пенсионни плащания, които през септември достигат близо 14,5 млрд. евро. За сравнение, в края на 2011 г. фондът е разполагал с 66,815 млрд. евро. Впоследствие средствата постепенно са използвани, за да се подпомогне изплащането на пенсиите.
Резервът може да смекчи временни разминавания между приходите и разходите, но не е достатъчен сам по себе си, за да реши дългосрочния проблем.
Правителството разполага с няколко основни варианта, като всеки от тях има своята цена. Първият е да увеличи приходите чрез по-високи осигурителни вноски или други мерки за набиране на средства. Реформите от периода 2021–2023 г. вече следват този подход.
Вторият е да ограничи бъдещите разходи чрез промени във възрастта за пенсиониране или във формулата, по която се изчисляват пенсиите.
Третият вариант е държавата да продължи да покрива недостига с трансфери и заеми. Това обаче означава по-голям натиск върху бюджета, възможно увеличение на данъците или натрупване на още публичен дълг.
Четвъртият е да се увеличи броят на хората, които плащат в системата — чрез повече работни места, по-високи заплати, растеж на производителността и имиграция.
Испанският независим фискален надзорен орган AIReF оценява, че страната се вписва в договорения с Брюксел праг за пенсионните разходи след отчитане на мерките за увеличаване на приходите. Прогнозата му обаче сочи, че без промени в политиката публичният дълг може отново да започне да нараства от 2035 г. и да достигне 123% от БВП през 2050 г.
Според друга оценка на AIReF разходите за пенсии могат да достигнат 16,4% от БВП през 2050 г. Това показва колко сериозно демографските промени могат да натоварят публичните финанси.
Калво предлага Испания постепенно да премине към система, при която размерът на пенсията е по-тясно обвързан с направените от всеки човек вноски. Идеята е да се въведат условни индивидуални сметки, чиито стойности се актуализират спрямо икономическия растеж, както и допълнителен капиталов елемент с инвестирани средства.
Промяната би се въвеждала постепенно според годината на раждане, без да се променят вече отпуснатите пенсии. По този начин хората биха знаели предварително по какви правила ще се изчисляват бъдещите им плащания.
Според изчисления, цитирани от Калво, пенсиите на новите пенсионери биха били с 12% до 25% по-ниски спрямо тези по сегашния модел, ако се приложи предложената формула. Конкретният резултат зависи от допусканията за икономическия растеж. Идеята обаче повдига и въпроса кой ще финансира пенсиите на настоящите пенсионери, ако част от вноските на работещите започнат да се насочват към индивидуални сметки.
Калво смята, че реформата трябва да бъде приета навреме, а осигурените да получават ежегодна информация за натрупаните права и прогнозния размер на бъдещата си пенсия.
По думите му младите хора не трябва да се притесняват толкова дали изобщо ще получават пенсия, колкото за размера ѝ спрямо заплатата им и възрастта, на която ще могат да се пенсионират. Той съветва хората да започнат да спестяват самостоятелно, дори с малки суми, и да се възползват от пенсионни схеми, предлагани от работодателите им.
Испанската пенсионна система продължава да изплаща пенсиите, но финансовата ѝ устойчивост остава под въпрос. С нарастването на броя на пенсионерите изборът пред държавата става все по-труден: повече приходи, по-висок публичен дълг или промени в бъдещите пенсионни плащания. Който и път да избере след изборите, разходите ще трябва да бъдат поети от някого.
Изберете Business Новините като любим източник в Google
Какви са слуховете за новото Apple устройство?
Служебното преизчисление се прави ежегодно от 1 април
Правителството на Мерц се стреми да привлече повече инвестиции в най-голямата икономика в Европа