Експеримент: Учителка познава кое есе е написано от ученик и кое е генерирано с ChatGPT (ВИДЕО)

В експеримента се включват ученичката от Авелина Белева от Ракитово и учителката Радка Караджова от София

 

Учебната година започна, а това означава, че идва времето на дългите домашни. Не е тайна, че много от учениците използват изкуствен интелект, за да се справят по-бързо със задачите си. Но доколко им помага това? Нашият екип за първи път ще направи експеримент, в който ще проверим как учителите различават текст, написан от ученик и такъв, написан с помощта на ChatGPT.

В експеримента се включи ученичката от Авелина Белева от 11 клас. Тя учи в СУ „Св. Климент Охридски“ в град Ракитово и е отличничка. За целите на експеримента ни, тя изпрати нейно есе, написано в 9 клас на тема: „Знанието (не) е път към мъдростта“. Генерирахме есе на същата тема през генеративния изкуствен интелект на ChatGPT и поканихме учителката по литература от 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ в гр. София Радка Караджова, която да се опита да познае кое от есетата е на ученик и кое е написано с помощта на изкуствения интелект.

До момента самата тя не е „хващала“ свой ученик да преписва по този начин.

„Изкуственият интелект като че ли навлиза все още и не беше разработен до миналата година достатъчно адекватно и тук може би ние сме печеливши в тази ситуация, защото сме с български език. Много неща, като превод на текстове, можеха да се хванат лесно, защото не са преведени адекватно. Например, ако преведеш нещо от английски на български излиза с грешен род и бързо се хваща“, казва тя в Бизнес Видео Подкаст.

По нейни думи по-малките ученици също имат изключителен афинитет към изкуствения интелект – не от 5-и, а още от 1-ви клас.

„Затова много училища включват в програмите си часове по роботика, защото това е бъдещето, а децата го изучават без дори да е предмет“.

По нейни думи огромен проблем за учителите е, ако случайно не забележат дете в класа, което използва подобни инструменти, защото това дескредитира учителя пред класа и по този начин може да демотивира останалите ученици. 

ЕСЕ НОМЕР 1:

По думи на Караджова в този текст си личи, че е писан от човек с много опит.

„Самата дума „есе“ идва от френски език и означава „опит“. Истината е, че учениците започват да учат есе от 8 клас и ми е малко трудно да повярвам, че в 9 клас те имат достатъчно опит и в писането и в живота, за да могат да напишат толкова философски трактати“, добавя тя.

Четем част от текста…

„Знанието може да бъде път към мъдростта, но не е достатъчно само по себе си.“

“Това изречение може да бъде написано преспокойно и от ученик, и от ChatGPT. Няма нищо сложно”, коментира учителката.

„Мъдростта изисква интеграция на знание с човечност, етика и осъзнатост“.

„Имайте предвид, че етиката, правото и философията навлизат като предмети в училище от 8 клас нагоре. Ученик да е запознат толкова изконно в 9 клас е малко вероятно. Но и не е изключено, разбира се“, казва тя.

Другата разлика, която Караджова открива е, че учителите изискват от учениците си да отделят всеки абзац „с пръстче навътре“, при графичното оформление, а в този текст няма такова.

„Сложността е нещото, което ме кара да мисля, че ЕСЕ НОМЕР 1 е създадено с изкуствен интелект. Ако четем само този текст и не го сравняваме с втория, можем да се заблудим, че това е изключително интелигентен ученик, който има отличен успех по всички предмети“, добавя тя.

„Знанието може да бъде катализатор за мъдрост, когато е придружено от саморефлексия, критично мислене и емоционална интелигентност“.

Друго, което ѝ прави впечатление е, че има много дълги изречения, наситени с думи, които рядко учениците в 9 клас използват, особено в едно изречение.

Тя отхвърля вероятността някой да е помагал в писането на есето, защото тук долавя едни и същи сентенции, написани по различен начин, което може да означава, че не е помагал човек, защото той би забелязал това повторение и би го премахнал.

„Пак казвам, че ако чета само този текст и ми го предаде дете с отлични познания, мога и да се заблудя. Друг е въпросът, че има и състезания, за които се пращат такива текстове и там човекът, който оценява кой да бъде на 1-во, 2-ро или 3-то място, не познава детето“, казва тя и добавя, че вече има и инструменти, които учителите използват, за да откриват текстове, генерирани с изкуствен интелект и плагиатство.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Това е текст, написан с ChatGPT

ЕСЕ НОМЕР 2:

 

Първото, което ѝ прави впечатление тук, е че текстът започва с въпроси.

„Това за есето не го препоръчват учителите. Аз също не го препоръчвам, но децата го правят доста често, защото така подреждат мислите си. Задават си въпроси. След това отговарят и така правят по-голям обем“, казва Караджова.

„Какво е мъдрост според Вас? Как се придобива тя? Може ли един човек да стане мъдър от четенето на много книги или от много учене? Мисля, че това са въпроси, касаещи много търсещи“.

Тук Караджова открива личния, емоционалния елемент и опита на детето, свързан с учене и четене. Друго, което ѝ прави впечатление е, че текстът е написан в първо лице, а ChatGPT създава текстове в трето лице.

„Аз съм на 16 години, както всички казват „трудна възраст“ и може би моите връстници ще си зададат въпроса, „Защо трябва да искаме съвет точно от родителите си“.

Забелязва се и леко отклоняване от темата. В следващия абзац има и леко отклонение от темата, като започва да се говори предимно за отношение между деца и родители. Според Караджова това не е правилно, но все пак това е момент от обучението, в който децата все още се учат как се създава такъв тип текст, така че е възможно да правят такива леки отклонения.

Подравняването на текста този път включва и така познатото „пръстче навътре“. Използвани са и удивителни, знаци, които показват емоцията на ученика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Този текст е написан от ученик

РЕЗУЛТАТ: Учителката позна правилно кой текст е генериран с изкуствен интелект!

Още от АНАЛИЗА на двата текста вижте във ВИДЕОТО!

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст