Резиденция срещу Акропола, обявена за най-скъпия имот в Гърция
Колко струва резиденцията?
Най-скъпата къща, цените в кварталите и още за имотния пазар през годината
Пазарът на имоти в България, особено в София, напоследък е много активен. Цените се покачват, но това не спира повече хора да купуват и продават.
Ако живеете в София, вероятно сте купували или продавали имоти през последните 15 години. Според проучване на ALTOO само за този период в града са изпълнени повече от 400 000 транзакции. Това означава, че приблизително една трета от 1 274 000 жители са купили или продали дом. Въпреки че това съотношение е приблизително, то показва колко важен е жилищният пазар за гражданите на София.
От 2012 г. насам пазарът на недвижими имоти в столицата бележи устойчив ръст. Броят на транзакциите се е удвоил от 18 166 през 2012 г. до 36 836 през 2021 г. Въпреки това е важно да споменем, че този ръст се случва всяка година.
Логично рекордът в сделките донесе и рекорд в цените. Според "Имотека", голяма агенция за недвижими имоти, средната цена на квадратен метър към средата на 2023 г. е била около 1820 евро. Тази цифра представлява 13% увеличение в сравнение с предходната година. За софийския пазар няма последователна статистика и бизнесът използва данни от различни източници, в повечето случаи самите брокерски агенции.
Има значение къде купувате жилище в града. В центъра, „Лозенец“ и "Иван Вазов" цените са високи около 3000 евро на квадратен метър. Най-високи – около 5 000 евро – остават цените около „Докторска градина“. Но в Обеля можете да намерите и 1200 евро за кв. м. „Малинова долина“ и „Овча купел“, които са другите най-желани локации в момента заради буйното строителство, цените стигат около 1300 за кв. м.
Сега цените са по-високи от тези през 2008 г., въпреки че икономиката е с по-голям ръст, заплатите са по-високи, лихвите са по-ниски и има повече пари в пазара.
Съвсем естествено, търсенето в София надделява именно в квартали, които предлагат такова. Това са широкият център на столицата, както и кварталите "Банишора" и "Малинова долина", където кипи сериозна строителна дейност.
С развитието на инфраструктурата, особено линиите на метрото, популярност набират все повече и кварталите "Овча купел" и "Карпузица" (Княжево). Районите на Младост и Полигона остават на топ позиции в търсенето от страна на млади семейства, особено за работещите в офис центровете по Цариградско шосе и Бизнес Парк София.
SOTHEBY'S INTERNATIONAL REALTY обяви за продажба най-скъпия дом в България – имение в Бистрица, за което казват, че е сравнимо с тези в Бевърли Хилс. Цената на къщата я прави най-скъпата в България със своите 10,5 млн. евро. Парцелът е с големина 14 500 кв.м., а къщата е със застроена площ от 2 000 кв.м.
В същото време Софийски градски съд спря търг за най-скъпия търговски имот в България. Знаете ли кой е той? Впечатляващите 3 261 862 лв. е била началната цена, на която е обявен за публична продан магазин на голяма търговска верига за модни мъжки облекла на булевард “Витоша” 39 в столицата. Площта му от 224 кв. м.
Това означава, че квадратния метър излиза непостиганите досега на имотния пазар 14 500 лв. или 7 430 евро за търговска площ. Кандидатите да купят въпросното рекордно скъпо помещение са били 7 на брой, като поне трима от тях очевидно са били сериозни, тъй като са внесли задатък, за да участват в търга, в размер на 10% от първоначално обявената цена, т.е. по 326 хиляди лева.
Имате 17 млн. лв. - вече можете да си купите сградата на КТБ? Централата на КТБ на столичния площад “Гарибалди” бе обявена за продацба на търг с начална цена 17,5 млн. лв. Сградата, която е паметник на културата още от 1978 г., е помещавала навремето Българската търговска банка на Атанас Буров. Тя е построена точно преди 100 години по проект на архитектурното бюро на Георги Фингов и в нея до ден днешен е запазено оригиналното бюро на банкера.
Пазарът на имоти в София процъфтява заради ниските лихви по кредитите и депозитите, инфлацията и потребителските навици. Кредитите в България станаха по-достъпни през последните години. В резултат на това сега е най-евтиният момент за заемане на пари на кредитния пазар в страната, което увеличава и търсенето на имотния пазар.
По официални данни на БНБ лихвите по ипотечните кредити достигат историческото си дъно през 2022 г. – около 2,5%. Преди икономическата криза през 2008 г. цената на кредита беше между 8 и 10%, което е три до четири пъти по-високо от сегашния процент.
Ниските лихвени проценти насърчиха хората да инвестират в недвижими имоти, вместо да държат парите си в банката. Това от своя страна даде финансов тласък на жилищния пазар.
Инфлацията, проблемът за всички спестовници в Европа, се превърна в друга причина за насочване на средства към пазара на недвижими имоти. През 2015 г., според официалната национална статистика, инфлацията в България е точно … 0 %. Това обаче е и последната „спокойна” година за икономиката на страната. Инфлацията бавно нараства през следващите 5 години като стигна и стойности от 10,7%, а завършваме 2023 г. с 5,4%.
Но има и друга, по-невидима причина за растежа на пазара на недвижими имоти в България и в частност в София. България има най-висок брой апартаменти на човек в Европа, с 624 жилища на всеки 1000 души, според Deloitte.
Едно от обясненията за тази статистика може да е съвсем просто: българите обичат имотите. Поради хиперинфлацията в миналото и доходоносния характер на инвестициите в недвижими имоти много българи избират да инвестират спестяванията си в имоти. А София, като най-големият и развиващ се пазар в страната, привлича най-голямо внимание.
Разликата в цените между старото и новото строителство при селските имоти е осезаема. Както можеш да си купиш почти годна за обитаване стара къща в дадено населено място за 30-40 хиляди евро, така в същото село цената на нова къща е например 200 хиляди евро.
В последните години, българите изпреварват чужденците по отношение на интереса към селските имоти, а основни купувачи са младите хора. Те обаче търсят основно къщи в села на разстояние не повече от 20-30 км от града.
Колко струва резиденцията?
Ние сме на последно място по дегитализация на предприятията, казва Елина Желева
Агенцията ще се свърже с лица, за които са установени неточности в декларираните данни