Има ли светци във Facebook?

Даваме думата на един свещеник с широк светоглед, който може да каже много за интересната среща на тези на пръв поглед сблъскващи се светове…

Изкуствен интелект и религия? Светци и социални мрежи? Има ли как да се съберат днес толкова различни парадигми? …И дали не се налага да потърсим връзката, за да решим някои от големите проблеми на нашето време?

Даваме думата на един свещеник с широк светоглед, който може да каже много за интересната среща на тези на пръв поглед сблъскващи се светове…

Осанна

Отец Николай Георгиев е председател на църковното настоятелство на храма „Света Неделя“ в София, ръкоположен е през 1989 г. от днешния български патриарх Неофит. Той е човек с богат опит и интересен поглед, познава технологиите и не се бои от тях. 

Разбира се, няма как да пропуснем темата за изкуствения интелект. Ще успее ли той да настигне и задмине човешкия? Ще има ли един ден душа? Отец Николай разказва, че често обсъжда темата с различни хора. „И отговорът на този въпрос до момента винаги е свързан с възрастта. С никакви други принадлежности: финансови, културологични, признак на интелигентност, образование, дори религия. По-възрастните хора считат, че изкуственият интелект има някакви граници, които не може да надскочи. За тази група, към която и аз принадлежа, той винаги ще е машина и никога няма да бъде човек. Аз лично вярвам, че никога няма да има душа“.

„Тоест, онези морални категории, които са продукт на човешката душа, няма да присъстват там. Дори да бъдат пресметнати, дори да бъдат изчислени и заложени, употребата им ще бъде в резултат на алгоритъм, а не на емоция“, казва свещеникът.

Но и той е убеден, че напредъкът на този тип технологии задава много въпроси, на които е време да започнем да търсим отговори. Например за етичните и морални страни, идващи с все по-масовото приложение на изкуствения интелект.

„Днес определено има размиване на ценности и на морал“, казва свещеникът. „Тогава кой да създава моралните категории за машината? Това е нещото, което ме плаши. Ако ги създава Хитлер, те ще се различават от това, което Айнщайн би вложил. Или Моцарт, Бах. Не вярвам, че човечеството ще се събере и ще направи комисия, която да определи моралните категории на изкуствения интелект“.

Разпни го

Според него всички тези въпроси, що се отнася до хората, вече имат един ясен отговор и това са 10-те Божи заповеди. „Те са съвършени. Един от белезите за съвършенство е това, че винаги защитават по-слабия. Не отнемат ей така права на по-силния, по-можещия, по-големия, но защитават. Не кради, не пожелавай нищо, което е на ближния. Категорията „не пожелавай“ изкуственият интелект според мен няма да може да я проумее.“

Време е да потърсим червените линии, които не бива да бъдат престъпвани. Според отец Николай в обсъжданията на тези теми е редно да се чуват все повече различни гласове, включително и от хората на изкуството.

„Да си спомняме Айзък Азимов с неговите три закона за роботиката и да ги доразвиваме, но не само в лабораториите, програмиращи изкуствения интелект. Много важно е да чуваме и творците. Може да се създаде съвършен, подвижен робот. Дали ще танцува като една прекрасна балерина? Според мен категории като „душа“, „душевност“, „пожелание“, няма как да се достигнат. И още нещо, изкуственият интелект никога няма да може да достигне категорията „жертвоготовност и саможертва“.

Това е типично човешка черта, продукт на любовта към някого, към децата, към родината. Да дадеш живота си, да положиш душата си за ближния. Няма как изкуственият интелект да го направи, защото част от битийността му е да съществува“.

Вяра според вяра

Много интересен щрих според свещеника е, че разговорът по тези теми се променя сериозно с напредъка на технологиите, докато някои от основните му измерения остават неизменни.

„Така е още от времето на дяволчето Фют, когато човешката фантазия минава определени граници. Разказите за дяволи са точно толкова богати на детайли, колкото е човечеството в техническото си развитие. Когато се появява електричеството, дяволът започва да придобива такива възможности. След първите полети извън Земята, и той лети. Тоест, по някакъв начин понятието на човечеството за лошотия се изравнява с нивото на технологичност“.

Дали някой бъдещ светец сега има профил във фейсбук? Със сигурност, смята отец Николай. „Познавам хора, които са канонизирани за светци. От моето поколение, даже не са единици. Аз съм вече на 60 години, имал съм възможност да се срещам с хора, дори бегло, които през последните 30-40 години бяха канонизирани. Така че защо не? Човек, който е добър, който отговаря на всички онези прекрасни очаквания за святост, защо да няма профил във фейсбук? Дори би било добре.“

Застават ли технологиите на пътя на вярата или обратното? Разделят ли ни като общество, или просто наследяват проблеми, съществуващи много преди тях? Що за хора избират днес да станат монаси и свещеници? Отговорите четете в интервюто на отец Николай Георгиев за Дигитални истории.

Имат ли място вярата и религията в днешните ни големи въпроси за мястото на технологиите? Още по темата – тук.