Край на зарядните станции? Идват пътищата, които зареждат колите сами
Какво предстаавляват електрифицираните пътища?
Според ЕК, икономиката на България ще расте с по-бавни темпове
През 2025 г. безработицата е достигнала исторически минимум от 3,5%,
Икономическият растеж на България ще се забави през следващите две години, а бюджетният дефицит трайно ще остане над 4%, сочи прогнозата на Европейската комисия. След ръст на реалния БВП от 3,1% през 2025 г., подкрепен основно от силното вътрешно потребление и средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, икономиката се очаква да нарасне с 2,5% през 2026 г. и с 2,2% през 2027 г., предава БГНЕС.
Сред основните фактори за забавянето е конфликтът в Близкия изток, който влошава условията за търговия, намалява покупателната способност на домакинствата и отслабва потребителското доверие. Още през 2025 г. външнотърговският баланс на страната беше засегнат, след като износът се понижи през първата половина на годината заради ремонти в големи предприятия, а засиленият внос доведе нетния експорт до отрицателни стойности.
Снимка:
Getty/Istock
В същото време пазарът на труда остава стабилен. През 2025 г. безработицата е достигнала исторически минимум от 3,5%, подпомогната от силното търсене на работна ръка и навлизането на чуждестранни работници. Очакванията са нивото ѝ да остане под 4% до края на 2027 г., въпреки по-слабия икономически растеж. Демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст обаче продължават да създават сериозен недостиг на кадри в сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване.
След силния ръст на заплатите от 10,4% през 2025 г., движен от увеличенията в публичния сектор и процеса на сближаване с ЕС, темпът на нарастване на възнагражденията постепенно ще се забавя. Според прогнозата увеличението ще спадне до 5,7% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. заради фискалните ограничения и охлаждането в частния сектор.
Европейската комисия очаква и ускоряване на инфлацията до 4,2% през 2026 г. Основна причина за това ще бъдат по-високите цени на енергията вследствие на геополитическото напрежение в Близкия изток, както и поскъпването на храните и отпадането на намалението на болничните такси през април 2025 г. Макар прогнозата за 2027 г. да е леко понижена заради отлагането на новата схема за търговия с емисии, инфлацията при услугите и ефектите от скъпата енергия ще продължат да поддържат цените на сравнително високи нива.
Сериозен натиск остава и върху публичните финанси. След дефицит от 3,5% от БВП през 2025 г., допълнително увеличен от инвестиционната помощ за Българския енергиен холдинг, страната навлезе в 2026 г. с удължителен бюджет след оставката на правителството. При липсата на нови мерки разходите ще продължат да растат по-бързо от приходите. Очаква се дефицитът да достигне 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., основно заради по-високите социални плащания, увеличените административни разходи и ангажиментите в секторите „Отбрана“ и „Вътрешна сигурност“. Паралелно с това държавният дълг ще нараства, като съотношението дълг към БВП се очаква да се увеличи от 29,9% през 2025 г. до 35,5% през 2027 г.
