Висшисти – много, но не с подходящите знания

Едва 4 % от анкетираните работодатели търсят филолози

В България, оказва се, има глад за инженери. Въпреки многото висшисти, фирмите у нас не намират кадрите, от които се нуждаят. Проучване на Българската търговско-промишлена палата показва, че две трети от работодателите не са доволни от подготовката на младите висшисти.

Има ли изход от омагьосания кръг?

Образованието ще е ключово в следващите 5-10 години. Дипломата за висше обаче няма да е достатъчна.

Най-търсени са инженерите и компютърните специалисти. Едва 4 % от анкетираните работодатели търсят филолози. А само една от 100 фирми планира да наема хора с по-ниско образование.

Масово бизнесът не е доволен от подготовката на младите специалисти - освен липса на професионални умения, което може да се обясни с липсата на стаж, работодателите не са доволни от езиковата подготовка и неумението за работа в екип.

Според бизнеса трябва да има по-високи критерии за влизане в университет.

86% от работодателите участвали в проучване, казват, че парите не трябва да следват всеки студент, както е в момента, а приоритетно да се финансира обучението на кадрите, за които има глад. За останалите да се определят квоти с държавно и частно финансиране.

Гледните точки на бизнеса и преподавателите

Владимир Георгиев е четвърти курс в техническия университет.

„Отивам на интервю и ме питат - досега работил ли си, с какво си се занимавал и като им кажеш, че нямаш никакъв стаж отиваш назад в листата. Те искат хора, които имат практически опит и стаж. Но на тази възраст ти няма как да имаш и двете едновременно”, разказва той.

Така преди половин година стига до фирма за компютърни решения. 20% от служителите тук са като него - учат и работят едновременно. Така от една страна работодателят наблюдава развитието им и избира сред най-добрите, а те трупат практическия опит, които в университета липсва.

„Те преподават това, което могат , а не това, което студентите имат нужда да научат. Не само информационните технологии, но всяка една област на индустрията се развива изпреварващо спрямо познанията, които дават университетите”, категоричен е работодателят Кирил Желязков.

Сериозен недостатък у младите се оказва и липсата на дисциплина. „В никоя работа без дисциплина не могат да вървят нещата , (....) затова освен да назубрят знанията, те трябва да имат, да излизат оттам с практически умения с умения да работят в екип и да бъдат дисциплинирани”, посочва Цветан Симеонов от БТПП.

Работодатели и преподаватели са категорични - всяка година трябва да се прави проучване за кадрите, които ще се търсят занапред. Така няма да се стига до ситуацията - бизнесът търси инженери, а те не стигат.

„Има в момента ужасен глад за инженери - една държава, която иска да се развива трябва да има икономика, не може една държава да се развива само с търговия, а за да има икономика”, казва преподавателят от ТУ Мартин Христов.

Според бившия ректор на Техническия университет последният курс от висшето образование е моментът за трупане и на стаж.