Икономическата свобода в България и по света леко се подобрява

Страната ни е класирана с една позиция по-ниско от предходната година поради изпреварващия темп на реформи в други държави

България е една от 43-те страни, които постигат най-високия си досегашен резултат в тазгодишното издание на Индекса на икономическа свобода на фондацията "Херитидж" и списанието "Уолстрийт Джърнъл". Това посочват от Института за пазарна икономика.

В същото време страната ни е класирана с една позиция по-ниско от предходната година поради изпреварващия темп на реформи в други държави. Индексът се публикува за 20-а
поредна година, като оценките за различните страни в тазгодишното издание се базират предимно на данни от 2012 година.

За 20-а поредна година Хонконг остава лидер в класацията по икономическа свобода. На второ място отново е Сингапур, но разликата между двете страни постепенно се стопява. От 2009 г. насам Австралия заема третото място.

Швейцария е единствената европейска страна, която постига резултат над 80 точки, и това я поставя в групата на "свободните икономики", заемащи първите пет места в класацията. Сред десетте най-свободни икономики в света има още две европейски страни - Ирландия и Дания,- които се характеризират като "предимно свободни".

САЩ продължават да губят позиции - тенденция, която се наблюдава и през 2014 година. От 2007 г. насам резултатът на САЩ се е влошил с 6 точки, като така страната "пада" до 12-о място.

След няколко поредни години на застой средната оценка за икономическата свобода по света се повишава с 0,7 пункта. С толкова се подобрява и резултатът на България. Въпреки че подобрява резултата си спрямо предишното издание на индекса, страната ни губи едно място в класацията. През 2014 г. тя заема 61-во място в света и 28-мо в Европа. И през
тази година тя е класирана в групата на "умерено свободните" държави.

Оценката на авторите за 2014 г. е, че българската демокрация е възпрепятствана от липсата на прозрачност в политическия процес и широко разпространената корупция. Авторите на доклада посочват, че въпреки че повечето цени в икономиката се определят пазарно, повишаването на земеделските субсидии от ЕС е довело до изкривявания в цената на земята.