БАН: До 7 години външният дълг може да излезе от контрол

Експертите бият тревога - еврофондовете изкуствено вдигат БВП, косвените данъци задълбочават неравеноството

Придържането към сегашната политика по външния дълг, характеризираща се с липса на адекватни цели за дългосрочно развитие и ниска прозрачност на използване на акумулирания публичен ресурс, постепенно ще доведе българската икономика до състояние, в което дългът ще стане неконтролируем, а неговото обслужване - невъзможно.

Това коментира финансистът доц. Григор Сарийски на брифинг на Института за икономически изследвания на БАН по време на представянето на годишен доклад за икономическото развитие на България. Той уточни, че „при запазване на тенденциите от изтеклите две години, за един обозрим период от 5-7 г., може да се предположи, че неблагоприятният сценарии е повече от вероятен”.

Според него при 26% задлъжнялост все още сме далеч от дългова спирала, но „у нас съществува и феноменът на прахосничество, по статистика на Световния икономически форум”

„През последните години се увеличават дългът и фискалният резерв, но всичко това става за сметка на доходите и събираемостта на приходите. Къде отиват останалите пари - не се знае”, коментира доц. Сарийски.

Доц. д-р Виктор Йоцов от института обърна внимание на факта, че за трета поредна година през 2015 г. е имало актуализация на бюджета: „Имаме проблем с прогнозирането на финансовите потоци”.

По думите му БВП през тази година ще се увеличи с около два процента, заетостта – с един, а е възможно за трета поредна година да има и дефлация. „Положително салдо на бюджета може да се очаква чак през 2018 година”, допълни той.

Икономика на командно дишане

„През 2015 година имахме относително висок ръст на БВП - около три процента. Растежът се дължеше най-вече на увеличеното използване на пари от еврофондовете, което изкуствено повиши БВП”, каза доц. д-р Виктор Йоцов.

Очакванията са през тази и следващите години растежът да е по-скромен - по-висок от средния за ЕС (но много зад Чехия, Ирландия, Румъния), но и много по-нисък от предкризисните нива.

Колегата му Сарийски посочи, че намалява активността и на стартиращите компании. Проф. Искра Балева коментира, че трябва да се работи за това работещите за чужбина български фирми да се обърнат към страната.

Като цяло експертите сочат нарастването на вътрешното потребление като един от пътищата към растеж, наред с по-прозрачното управление на държавните пари.

Според Йоцов, външният сектор няма да е устойчив фактор на растежа в близък и средносрочен план заради забавянето в развиващите се страни и падналите цени на суровините и материалите, които са основно перо в нашия експорт.

„През 2015 година мотор на ръста на БВП беше износът, но това са възстановени нива от предходни години. Навремето имаше какво да изнасяме, но нямахме пазари, а сега пазари има, но няма какво да се изнася”, каза икономистът.

Какво е сгрешено у нас

През последните години неравенството в икономиката се увеличава и една от причините е използването най-вече на косвени, отколкото на преки данъци, смятат в БАН. Населението е песимистично настроено за бъдещето си и хората спестяват от разходи за здраве, образование и пътувания.

На този фон банковият сектор отчита по-високи приходи, но това е възможно и да се дължи на по-високите такси.

„В страната има ниски данъчни ставки, което не е лошо, но същевременно искаме държавата да има голямо участие в икономическия живот. Това е невъзможно - трябва да изберем един от тези приоритети”, каза Йоцов.  

България има ниско разпределение на БВП през бюджета - около 40-41 процента, докато средното ниво за ЕС е 48-49 процента. Парите за образование и за здравеопазване в нашата страна са сравнително малко, но пък сме на първо място в разходите за ред и сигурност като процент от БВП.

Втора поредна година, 2015 г., е година на висока заетост и рязко спадане на безработицата навсякъде с изключение на селското стопанство, коментира Любомир Димитров.

„Естествено, шансът е на страната на високо образованите, докато при лицата с начално и основно образование безработицата се увеличава, добави той. Наблюдава се остър недостиг на квалифицирана работна ръка не само в сектора на промишлеността, но и в услугите, което намалява възможностите за ръст на производството и на производителността на труда”, констатира той.