ЕС разреши на разследващите да искат данни директно от Google, Meta и Microsoft, но България изостава

Могат да бъдат изисквани данни за абонатите, самоличността на потребителите, трафични данни и съдържание

Разследващите органи в Европа вече могат директно да изискват от доставчиците на електронни услуги, мобилните оператори и технологични гиганти като Meta, Google и Microsoft данни за текстови съобщения, чатове, трафични данни и имейли. За ЕС това представлява дигитална революция в разследването на престъпления. България обаче все още е далеч от приемането на необходимото законодателство за въвеждане на европейската директива. Новите правила са заложени и в европейски регламент (2023/1543), който влезе в сила вчера. За проблема алармира новосъздаденото сдружение на независимите прокурори, предава „Сега“. 

Снимка: Getty Images/iStock

С новите правила разследващите органи в ЕС получават два важни инструмента - европейска заповед за предоставяне на данни и европейска заповед за запазване на данни, която предотвратява риска информацията да бъде изтрита, преди да бъде поискано нейното предоставяне. По силата на регламента разследващите ще могат да изискват данните директно, без досегашните тромави бюрократични процедури между държавите, при разследване на всякакви престъпления - от кражби и убийства до сложни киберизмами. Стандартният срок за получаване на данните е 10 дни, а при спешни случаи - 8 часа, докато досегашните процедури могат да продължат от 4 месеца до близо година.

Какви ще са новите правила за всички автомобили в ЕС?

Новите правила въвеждат изискванията за кръгова икономика още на етап проектиране

Могат да бъдат изисквани данни за абонатите, самоличността на потребителите, трафични данни и съдържание. За последните два вида информация обаче е необходима и съдебна санкция. Въпреки че държавите членки разполагаха с три години за подготовка, България все още не е готова за промяната - няма приети закони, внедрена дигитална IT система (JUDEX), нито достатъчно магистрати, обучени да работят с нея. Наскоро Европейската комисия е организирала обучение за JUDEX, в което са участвали малък брой прокурори, научи „Сега“. Що се отнася до правната страна на новите правила, обучение изобщо не е провеждано.

Снимка: iStock

Електронните доказателства са изключително нетрайни, поради което бързото им събиране е от особено значение. Докато редица държави вече са готови да действат светкавично, българските магистрати остават с вързани ръце. Киберпрестъпленията, финансовите измами, онлайн тормозът, трафикът на хора и организираната престъпност почти винаги оставят следи на чуждестранни сървъри. Вместо българските прокурори да могат да изискват чатове, имейли, снимки и видеа в рамките на 8 часа при спешен случай, те ще продължат да разчитат на международни процедури, които отнемат месеци. През този период ключови доказателства могат просто да бъдат изтрити.

Освен че българските граждани губят част от предвидената защита, държавата е изправена и пред риск от финансови санкции за неизпълнение на европейското право. Брюксел даде на държавите тригодишен преходен период. В България Министерският съвет включи промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) едва през май 2026 г., но до момента приет закон няма. Страната ни не е единствената, която изостава - в подобна ситуация се намират още девет държави, докато напълно готови са само десет.