Без кандидатура на България: ЕС търси седалище за нова агенция срещу борбата с прането на пари (ВИДЕО)

Страната ни влезе в „сивия списък“ на FATF със страни по отношение, на които трябва да има засилен контрол

 

Общо девет страни членки са проявили интерес да са домакини агенцията за борбата с прането на пари (AMLA) и са успели да подадат документи в срок (до 10 ноември 2023 г.). Това са Белгия (в Брюксел), Германия (Франкфурт), Ирландия (Дъблин), Испания (Мадрид), Франция (Париж), Италия (Рим), Латвия (Рига), Литва (Вилнюс) и Австрия (Виена).

  • България влезе в "сивия списък" за пране на пари
  • Критерии за избор на седалище на Агенцията за борбата с прането на пари
  • Кой отговаря за борбата срещу прането на пари в България

България не е сред тях и това не е изненада, защото в края на миналата година страната ни влезе в „сивия списък на Financial Action Task Force (FATF) със страни по отношение, на които трябва да има засилен контрол. Причината за решението е пране на пари, което според групата е на твърде високо ниво. Държавите в този списък са 23.

Има само един списък с държави с по-лош финансов контрол според FATF – „черен списък“, в който влизат Северна Корея, Иран и Мианмар.

Снимка: iStock
Критерии, на които трябва да отговаря седалището

  • Осигуряване на подходящо помещение за офиси, заседателни зали и архивиране, цифрова сигурност и свързаност, включително високоефективни телекомуникационни мрежи и мрежи за съхранение на данни;
  • Градска среда и добра свързаност на транспорта с останалите държави членки;
  • Наличие на учебни заведения за децата на персонала на агенцията - взима се предвид наличието на многоезично, европейско ориентирано училищно обучение, включително европейски акредитирани и международни училища, които могат да отговорят на нуждите от образователни съоръжения за децата на персонала на AMLA;
  • Подходящ достъп до пазара на труда, социално осигуряване и медицински грижи за деца и съпрузи;
  • Географски баланс - тук идеята е да има сравнително балансирано разпределение на европейските агенции, органи и съвместни дружества в различни държави членки на ЕС. (според Капитал)

Евродепутатът Емил Радев от ЕНП каза по време на среща с журналисти в ЕП в Страсбург, че агенцията ще има много широки правомощия да наблюдава 40 финансови институции в целия ЕС. 

„Говорим за големите банки, които са представени в множество държави членки“, каза Радев. „Няма да имаме 27 държави членки с отделна политика в борбата срещу прането на пари, защото виждаме, че половината държави не са въвели правилно директивите срещу борбата с прането на пари.“

По негови думи в момента органите на реда хващат само 1% от парите от криминална дейност, което е крайно малко.

„Знаем, че парите, генерирани от криминална дейност, също отиват в криминална дейност и правят тези криминални организации и организираната престъпност много силни“, казва Радев. 

Той разясни, че пакетът срещу прането на пари съдържа 3 регламента и една директива и вероятно ще включва и ограничаването на плащания на пари в брой.

„В България таванът за плащане в брой е 5 хил. евро (10 хил. лв.). Сега в целия ЕС плащанията над 10 хил. евро ще бъдат само по банков път“, каза още евродепутатът от ЕНП и допълни, че регулирани ще бъдат и крипто секторът, имотният сектор и културните ценности, когато има съмнения за липса на прозрачност.

Агенцията ще има правомощия и върху надзора върху наетите сейфове и откритите сметки в целия ЕС.

Снимка: iStock
Кой отговаря за прането на пари в България в момента?

В момента всяка държава има свой орган, който отговаря за прането на пари. В България това е Бюрото за финансово разузнаване на ДАНС. Според Радев проблемът тук е, че в повечето случаи тези незаконни финансови операции като прането на пари са международни и една национална агенция не може да се справи изцяло с тях, защото размяната на информация е сложна.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст