1 USD
1.81684 BGN
Петрол
Bitcoin
$67,746.4

Отстраненото ръководство на КТБ възразява (част 2)

Финанси

„Как при едва 12% просрочен дълг се оповестяват обезценки за 4.2 милиарда лева”, питат директорите

 

Както обещаха преди ден, отстранените изпълнителни директори на КТБ оповестиха втората част от възраженията си срещу доклада на БНБ след одита на поставената под специален надзор банка. Във втори писмо, изпратено до медиите, ръководството пита „как при едва 12% просрочен дълг към 30.09.2014 г. (малко над 680 млн лв.) се оповестяват обезценки за 4.2 милиарда лева”. Насочва вниманието и към още няколко точки от заключенията на централната банка.

Публикуваме пълния текст на писмото без редакторска намеса:

Уважаеми дами и господа,

Уважаваме съображенията и призива на ЕПИК, Виена за това да не се усложнява с публични изявления и без това напрегнатата обстановка във връзка с КТБ АД.
Не можем да отминем, обаче някои моменти в прессъобщението на БНБ от 22.10.2014 г. във връзка с доклада на одиторските фирми за състоянието на активите на Корпоративна търговска банка АД.

1.    Задачата, поставена пред трите одиторски фирми, е оказване на консултантски, а не одиторски услуги. Съгласно договорите, сключени с трите одиторски фирми, „Услугите няма да представляват одит или преглед, или друг ангажимент, извършен в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за извършване на преглед. Съответно ние (одиторите) няма да изразим мнение или каквато и да е друга форма на сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, като част от Услугите.”

2.    Резонен е въпросът как при едва 12% просрочен дълг към 30.09.2014 г. (малко над 680 млн лв.) се оповестяват обезценки за 4.2 милиарда лева? Може да се предположи, че това е вследствие на прилагането на процедурата по обезценка, приета през м. август 2014 г., след поставянето на банката под специален надзор. Така например, вследствие прилагането на тази процедура, за несъбираем се приема кредит, който е редовен, но кредитополучателят не е отговорил на писмо на квесторите или не е декларирал съгласие квесторите да се разпореждат по тяхно усмотрение със заложените активи. Естествено е нежеланието на кредитополучателите да дадат съгласие за произволно разпореждане с предоставените обезпечения.

Ще си позволим да цитираме одиторите, които изрично отказват да предоставят „мнение, относно съгласуването на избраните от Вас (т.е. от квесторите, респективно – БНБ) счетоводни политики с Международните стандарти за финансови отчети или съответните местни стандарти. Услугите или доклади, свързани с тези услуги не предоставят правно мнение или съвет нито ангажимент за оценка на качеството на активите”. В такъв случай задаваме въпроса кой е оценил активите на банката, респективно кой е разпоредил точно този размер на обезценка, след като одиторите нямат ангажимент нито за оценка на активите, нито за мнение по прилаганата методика за обезценка?

3.    Възразяваме срещу прилагания подход да се приемат за обезпечения само ипотеки и залог на цяло търговско предприятие, без да се отчитат всички останали законови възможности - сключените с банката договори за залог на дълготрайни материални активи, стоки в оборот и на склад, залог на вземане, включително и по търговски сделки, което е широко прилагана банкова практика. Разполагаме също така с информация, че стойността и на тези два вида „приемливи” обезпечения се обезценява доста произволно. Така че обявеният от БНБ коефициент на покритие на кредитите с обезпечения от 13% не отговаря на сключените договори, т. е. - на реалните факти. Кредитите към нефинансови институции (фирми и граждани) са покрити с обезпечения на стойност над 94,14% към края на м. юни т. г.  Голяма част от кредитите са свръхобезпечени – общата стойност на заложените в полза на банката обезпечения е над 9,8 млрд. лв. към края на м. септември 2014 г. (от които – 785 млн лв ипотеки, 540 млн лв търгуеми ценни книги, 1,104 млрд лв материални активи, 474 млн лв залог на търговски предприятия, 6,5 млрд лв вземания по сметки, банкови гаранции от първокласни банки и по търговски операции и над 500 млн лв поръчителства на юридически лица, като последното е винаги допълнително обезпечение).

4.    Банката е в режим на специален надзор вече пети месец. Всички процеси в нея са спрени или силно възпрепятствани. Огромна част от кредитополучателите, след назначения специален надзор, не са получили от банката дължимото им финансиране съгласно предварителните договорености и поради тази причина тяхната дейност в голяма степен е прекратена, което води до явна невъзможност да погасяват задълженията си. Блокирани са и средства на клиенти, които имат задължения към кредитополучатели на банката, и това също се отразява на погасяването на задълженията по кредитите. Отново напомняме, че над 160 искания за погашения в резултат от прехвърляне на вземания, не са разрешени от квесторите и невземането на тези операции води до изкривяване на информацията за качеството на кредити на стойност над 1 млрд лева. Част от тези искания са депозирани още през м. юни т. г. Одиторските фирми бяха надлежно уведомени от нас за наличието на такива искания, неотразени в оценката на кредитите.

5.    КТБ АД винаги е била насочена към корпоративен тип финансиране. Практиките, наречени „необичайни за банковата система порочни бизнес практики” са познати отдавна по света и се ползват от десетки финансови институции. През последните 14 години тези практики са наблюдавани от всички надзорни инспекции, провеждани на място от страна на Централната банка, като обстойно, досие по досие, са разглеждани всеки път над 70% от кредитите, отпуснати от банката. Всяко тримесечие кредитните сделки са детайлно обследвани и от международна одиторска компания. Подобни квалификации не присъстват в нито един доклад на надзорна инспекция или одиторски доклад.

6.    Обвинението, че „надзорните отчети, представени пред управление „Банков надзор” на БНБ, са били недостоверни и подвеждащи”, не съответства на истината. Методиките, ползвани от „Банков надзор”, съчетават десетки ежедневни, седмични, месечни, тримесечни и годишни детайлни справки, подавани от всички банки, които се засичат помежду си и се проверяват на място в банката всеки път (поне веднъж годишно) при пълна или тематична проверка от страна на Централната банка. Същите тези отчети са били не само проверявани от международни одитори и международни рейтингови агенции, но и заверявани за вярност от одиторите. Досега никой не е отправял такива обвинения. Дали отчетите на квесторите, след извършените обезценки, ще бъдат заверени за вярност от някоя от одиторските компании, ползвани за консултанти или от друг независим одитор?

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии