Египет вече е ключов маршрут за кипърския газ към ЕС
Това е важна стъпка за регионалното енергийно сътрудничество в Източното Средиземноморие
ЕК отново срещу повторно отваряне на блокове (видео)
БГ Бизнес
До момента в Брюксел не е получено официално искане от българска страна за повторен пуск на някои от спрените реактори
Министърът на икономиката Петър Димитров коментира пред bTV, че пускането на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" е защитна мярка. Според него, можем да поискаме това от Европейската комисия по силата на член 36 от договора за присъединяване към Европейския съюз.
И днес Европейската комисия отхвърли идеята за евентуално повторно отваряне на един от спрените реактори на АЕЦ Козлодуй. В същото време у нас Агенцията за ядрено регулиране започна работни срещи с ръководството на централата за уточняване на техническата експертиза, която трябва да се извърши, преди централата да поиска да бъде променена лицензията й.
Повторното пускане на някои от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" не може да помогне на България да реши в кратки срокове съществуващия проблем с газовата криза, заяви говорителят на комисията Феран Тараделяс, като подчерта, че тя прави всичко необходимо за реално решаване на проблема чрез незабавно възстановяване на газовите доставки.
Говорителят съобщи още, че до момента в Брюксел не е получено официално искане от българска страна за повторен пуск на някои от спрените реактори.
Според Кунева кабинетът ще поеме риск
Българският представител в Еврокомисията Меглена Кунева отправи предупреждение към българското правителство по повод идеите за рестартиране на един от блоковете на АЕЦ Козлодуй. Според Кунева кабинетът ще поеме риск при евентуални разговори за отварянето на Трети енергоблок на атомната ни централа.
Комисар Меглена Кунева обясни, че темата за АЕЦ "Козлодуй" не е в приоритетните плановете на европейската комисия, още повече, че в Европа започва масово въвеждането на ново поколение ядрени реактори.
"Не мога да предвидя какво ще направи комисията в тази посока, но мога да ви кажа, че доставките на газ за България, благодарение на ек ще стават факт, защото Европа продължава да упражнява своята мека, но много ефективна сила", каза Меглена Кунева.
Според Кунева Еврокомисията може да научи повече за енергийните ресурси на България и това ще е единственият ефект от евентуални разговори за отварянето на един блоковете на АЕЦ „Козлодуй”.
"Това е много интересна информация, която ще дойде от България, ще се види какъв е енергийният ни микс, от какво зависим какво трябва да развиваме и е колко енергийно ефективно е българското производство - ще си даде Важно и интересно упражнение на правителството до по-точна сметка къде се намираме", посочи Кунева.
Днес премиерът Станишев отново коментира темата и в контекста на диалога с Брюксел. По думите му преди да се вземе решение за отваряне на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" правителството трябва много прецизно да направи анализ и точни разчети какво можем да спечелим или загубим от това
"България има право в кризисна обстановка да направи това, но тя още не е настъпила, но неопределеността се запазва. Трябва да сме наясно, че тези блокове имат време за работа до края на 2010. Трябва да се направят точни разчети какво можем да загубим и какво можем да получим. Означава да се откажем от компенсациите които ЕС ни дава сега за тяхното предсрочно затваряне. И още какви български проекти биха могли да бъдат отхвърлени заради напрежението, което бихме създали. А Напрежение би имало", каза Станишев.
Централата трябва да поиска лицензия
За да има нов пуск на някой от спрените реактори, Козлодуй трябва да сезира регулатора и да поиска лицензия за работа на блоковете. 3 и 4 реактор не работят от 2 години. В тях няма гориво, трябва да се направи металоконтрол, да се извършат пълни изпитания на системите за безопасност. Доказателствата за всички проверки трябва да се представят в АЯР за анализ. Срещите на работно ниво в момента на практика уточняват параметрите на тези проверки - това обясни председателят на АЯР Сергей Цочев. За цялото това действие по думите му ще са необходими между месец и два.
„Ние сме държавен орган и не можем да издадем без съответното решение на МС. Големият проблем в случая не е технически - блоковете могат да бъдат пуснати и да са безопасни, а политически - преговорите, които трябва да проведе правителството, за да се стигне до съответните решения”, каза Цочев.
За по-малко от две седмици, една от най-чувствителните теми в обществото придоби нова актуалност. Въпреки първоначалното разминаване в мненията, всички видяхме как за броени дни и президентът, и правителството доближиха позициите си за "съживяването" на затворените трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
За рестартиране на спрени ядрени мощности заговори пръв президентът Георги Първанов, който на шести януари напук на минусовите температури нажежи дебата около избухналата газова криза.
"Мисля че трябва да започнем незабавно подготовката за рестартира . не на блок 3 АЕЦ Козлодуй в духа на член 36 от договора за присъединяване към ЕС", каза Първанов.
Думите на президента веднага предизвикаха бърза ответна реакция от Брюксел.
"Проблемът, пред който е изправена България е проблем с газовите доставки и не смятаме да го решаваме като отваряме отново атомна електроцентрала", посочи Феран Тараделяс, говорител на
Точно шест дни след избухването на кризата, кабинетът официално информира Европейската комисия за евентуалните си намерения. В същия ден Брюксел заплаши Словакия със санкции, ако посмее да пусне отново закрити мощности.
Четири дни по-късно премиерът направи и следващата стъпка: „Дал съм указания и правителството е решило да започне техническите действия за подготовка за стартиране на един от блоковете на АЕЦ, ако тази ситуация продължи неопределено време".
Остава въпросът дали член 36 от договора за присъединяване ни дава безусловно право за пускане на блокове на АЕЦ "Козлодуй", след като неговата формулировка, типично по "брюкселски" е прекалено обща. Текстът гласи:
Договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС, Дял IV, Член 36:
1. Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването, възникнат сериозни и трайни затруднения, в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.
Юристи обаче не са единодушни дали този член ни дава право на мерки само за периода на кризисна ситуация, която формално се очаква да приключи в следващите дни.
