Тези туристически атракции са фалшиви, но малко хора го знаят

Много от туристическите атракции по света всъщност са с измислени легенди. Милиони хора дават луди пари да посетят интересните обекти, без да знаят, че историята им е фалшива. 

Типичен пример за това е “Балконът на Жулиета” във Верона. Милиони туристи прелитат хиляди километри за да оставят любовни писма в стените на къщата или да пипнат статуята на Жулиета в двора. Реално нито къщата е на Жулиета, нито балконът. Ромео и Жулиета са измислени герои на Шекспир. Не съществуват прототипи. Но през 1968 г. филмът на Франко Дзефирели “Ромео и Жулиета” разтърсва света. Цяла Италия и Верона са препълнени с туристически обекти.

 

Но въпреки това управата на Верона решава, че ще е особено полезно за града да се създаде физически реален образ на къщата на Жулиета с подходящ балкон. За целта стари къщи във Верона не липсват. И така, "Балконът на Жулиета" оживява. Изумени от успеха на идеята си четири години по-късно поставят и бронзова статуя в двора на къщата.

 

Понеже всички известно исторически обекти отдавна са превърнати в туристически такива, на гърците не им остава друга възможност за създаване на нови, освен ако съчинят някоя приказка или донатъкмят някой факт. 

Не особено оживено село в Гърция няма много потенциал за туризъм освен малко крайпътни скали. Жител на селото решава, че един камък сред скалите малко прилича на трон. Споделя го с кмета и от там тръгва идеята, че на този "трон" би трябвало да е седял някой цар или божество. Защо не, Дионис. 

Облагородяват мястото, правят път, пътеки, паркинг. Слагат табели, на които разказват за живота на Дионис. Указателни табели от центъра на селото сочат към местността с “трона” на Дионис, пишат от "Българи". Край паркинга се появяват павилиони за сувенири, храна, напитки, място за почивка. Не след дълго обекта е включен в туристическите каталози.

 

Ами замъкът Бран в Румъния? В страната силата на фолклора и суеверието раждат поверие за съществуването на зли духове наречени „стригои“. До преди половин век хората от селата са били убедени за съществуването на такива измъчени души, които през деня водели нормален живот а щом настъпи мрак пиели кръв. 

Всеки ходил до малкото градче няма как да е пропуснал тайнственият замък, той е главната атракция, а пък и туристите ходят основно заради него. Обвит в мъгла, издигнат върху скала се извисява този страховит замък познат като „замъка на Дракула“. 

Всъщност Влад Цепеш никога не е живял там. Историческата връзка на Бран с Влад Цепеш е свързана с германските търговци, чиито път минавал от там. Това бил единственият път през дефилето, който свързвал западните търговци с Търговище, тогавашната столица на Влахия. В основата на замъка били разположени нещо като митнически служби, които събирали данъци на пътуващите търговци.

Другата връзка на Влашкият владетел със замъка е, че когато в средата на XVв. унгарският крал Матей Корвин пленява Влад Цепеш, той го затваря в тъмниците на замъка за два месеца.

Селото Слийпи Холоу се намира близо до Ню Йорк и дълго време е било познато под името Норт Таритаун. Управниците решават да сменят името, използвайки заглавието на къс разказ, наречен „Легендата за Слийпи Холоу“. Решението е взето, след като заводът на Дженерал Мотърс затваря врати през 1996 г. и оставя 4000 души без работа, според данните на Бизнес инсайдър. 

Идеята се оказва печеливша, защото туристическият интерес към малкото селище се покачва главоломно. Още повече той се засилва след излизането на холивудския филм „Слийпи Холоу“, в който главната роля е изиграна от Джони Деп.