Кой печели от Световното първенство - и кой плаща сметката?
Свят
Световното първенство през 2026 г. се провежда съвместно в САЩ, Канада и Мексико
Световното първенство по футбол е най-гледаното спортно събитие на планетата. В продължение на месец милиарди зрители следят двубоите, градовете домакини се изпълват с фенове, а бизнесът отчита рекордни обороти. Зад грандиозното зрелище обаче стои една далеч по-сложна икономическа картина - такава, в която най-големият победител невинаги е страната домакин.
Икономическите ефекти от Мондиала се простират далеч отвъд футболните терени. Те обхващат телевизионните права, спонсорските договори, хотелския сектор, туризма, инфраструктурата и местните бюджети. Но докато едни участници реализират милиардни печалби, други често остават с огромни разходи, които продължават години след последния съдийски сигнал.
Кой е големият финансов победител?
Всяко Световно първенство носи милиарди долари приходи на FIFA, пише Britannica. Организацията печели от продажбата на телевизионни права, спонсорски договори, билети, VIP пакети и лицензи за официални продукти.
По време на цикъла 2019–2022 г., завършил със Световното първенство в Катар, приходите на FIFA достигат рекордните 7,57 млрд. долара. Най-голям принос имат телевизионните и медийните права, които формират над 45% от всички приходи. Следват маркетинговите партньорства, спонсорствата и продажбата на билети.
Този модел превръща Световното първенство в една от най-печелившите спортни продукции в света.
Докато FIFA реализира сигурни приходи, държавите домакини обаче поемат основната финансова тежест. Освен изграждането или модернизацията на стадиони, те инвестират в транспортна инфраструктура, хотели, обществени услуги, сигурност и организация на турнира.
Най-яркият пример е Катар, който похарчи приблизително 220 млрд. долара за подготовката на Мондиал 2022 - най-скъпото Световно първенство в историята. Освен нови стадиони бяха изградени метро, пътна инфраструктура, хотели и цели градски зони.
Домакинството донесе на страната безпрецедентна международна популярност, но същевременно предизвика сериозни критики за условията на труд на мигрантите и нарушенията на човешките права.
Ползите невинаги оправдават разходите
Безспорно Световното първенство носи икономически ползи за местния бизнес. Хотелите увеличават заетостта си, ресторантите и търговските обекти работят с по-високи обороти, а туристическият сектор отчита значителен ръст.
Икономистите обаче предупреждават, че очакваните ефекти често са надценени. Разходите за сигурност, транспорт, обществени услуги и инфраструктура остават за сметка на местните власти, а част от направените инвестиции никога не се възвръщат.
Два различни урока
Опитът от предишните първенства показва, че домакинството само по себе си не е гаранция за икономически успех. Всичко зависи от това колко разумно са планирани инвестициите и дали те ще носят ползи дълго след края на турнира. Именно затова Световните първенства в САЩ през 1994 г. и в Бразилия през 2014 г. често се дават като два коренно различни примера.
Мондиалът в САЩ през 1994 г. е определян като един от най-успешните в икономическо отношение. Турнирът привлече повече от 3,5 милиона зрители, а средната посещаемост от близо 69 хил. души на мач остава рекордна за Световно първенство. Една от основните причини за успеха е, че страната не беше принудена да строи нови стадиони, а използва вече съществуващата спортна инфраструктура. Това значително ограничи публичните разходи и намали риска съоръженията да останат неизползвани след края на турнира.
Най-голямото наследство от първенството обаче не е финансово, а спортно. Само две години по-късно е създадена Major League Soccer (MLS), която поставя основите на професионалния футбол в САЩ и постепенно превръща страната в един от най-бързо развиващите се пазари за този спорт. Въпреки това икономисти отбелязват, че преките финансови ползи за отделните градове домакини са били по-малки от първоначалните прогнози.
Съвсем различна е историята на Бразилия през 2014 г. В подготовката за Мондиала страната инвестира около 11,5 млрд. долара, като приблизително 85% от средствата идват от публичния сектор. Изградени и модернизирани са стадиони, летища, пътища и градска инфраструктура, но огромните разходи предизвикват сериозно обществено недоволство още преди началото на турнира. Хиляди бразилци излизат на протести с настояване държавата да насочи повече средства към здравеопазване, образование и обществени услуги вместо към спортни съоръжения.
След края на Световното първенство част от новите стадиони се превръщат в т.нар. „бели слонове“ - скъпи за поддръжка съоръжения, които се използват рядко и не успяват да оправдаят направените инвестиции. Само две години по-късно Бразилия е домакин и на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, докато страната вече е навлязла в икономическа рецесия и тежка политическа криза.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
