Кои храни ще поскъпнат най-много след месеци на войни и рекордни горещини?

Най-същественото влияние върху световните цени на храните идва от войната между САЩ и Иран

Според Oxford Economics световните цени на храните се очаква да нараснат с 11,8% през тази година и с още 4,8% през 2027 г. Най-силно засегнато се очаква да бъде производството на земеделски култури - зърнени храни, плодове и зеленчуци, както и млечни продукти. Прогнозите идват на фона на екстремните горещини и сушата в Европа, които вече нанесоха щети върху реколтата, докато фермерите са изправени и пред високи разходи за енергия и торове. Допълнителен натиск оказват войните в Близкия изток и Украйна, предава БГНЕС. 

Снимка: iStock

След горещата вълна в Европа базираната в Брюксел Европейска асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури Coceral публикува извънредна актуализация през юли. В нея прогнозата за общата реколта от зърно в ЕС-27 и Великобритания е понижена от 295,5 млн. тона на 286,6 млн. тона. За сравнение, през 2025 г. производството е достигнало 310 млн. тона. В Германия се очаква зърнената реколта да се свие със 7% тази година заради тежката суша и горещите вълни, съобщи АФП, позовавайки се на предупреждение на Германската асоциация на фермерите. Организацията прогнозира производство от 41,9 млн. тона.

Турция блокира сметките на 818 заподозрени за криптоизмами

Проследяват се опити за укриване или изпиране на приходите на престъпните организации чрез криптоактиви

Освен щетите от горещините, фермерите са изправени и пред по-високи разходи заради нарушените доставки на петрол и други суровини вследствие на блокадата на Ормузкия проток, свързана с конфликта в Близкия изток. Според Oxford Economics най-същественото влияние върху световните цени на храните идва от „войната между САЩ и Иран и нейното влияние върху ресурсите, необходими за производството на храни, главно петрола (дизела), природния газ и торовете“, заяви старшият икономист Томас Дворжак пред Euronews Business. През юли световните цени на дизела са се увеличили с 36% на годишна база, отчасти заради нарушенията в корабоплаването през Ормузкия проток, докато цените на торовете се очаква да нараснат с 22% през тази година.

Войната в Украйна също има сериозно отражение върху световните цени на храните. Зърнените култури представляват 25% от глобалния индекс на цените на храните, а Русия и Украйна „заедно представляват малко под 30% от общия световен износ на пшеница и над 10% от този на царевица“, посочи Дворжак. Атаките срещу руски и украински пристанища, товарни терминали и кораби, както и нарушенията на износа през Черно и Азовско море, могат да засегнат годишен капацитет за износ на 86 млн. тона зърно - 52 млн. тона от Русия и 34 млн. тона от Украйна. Според доклада това представлява почти 17% от световния износ на зърнени култури. По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) световните цени на хранителните стоки през юли са били с 1% по-високи спрямо година по-рано, като зърнените култури са поскъпнали с 6,9%, а растителните масла - с около 17,3%.

Снимка: iStock

Глобалният индекс на цените на храните на Oxford Economics следи цените на суровините, което означава, че неговото увеличение не води автоматично до аналогично поскъпване на храните в супермаркетите. Очакваният ръст през 2026 г. все пак ще остане под отчетеното през 2022 г. увеличение от 14,2%. Най-сериозно се очаква да бъдат засегнати земеделските култури - зърнените храни, плодовете и зеленчуците - както и млечните продукти, посочи Дворжак, тъй като именно те са най-уязвими към сушата и високите температури. Това ще се отрази и на цените на преработените продукти като хляб, сирене, вино и олио, докато месото вероятно ще бъде засегнато в по-малка степен.

Курсът на еврото и долара за 19 август 2026 г.

Пшеницата е под особено силен натиск, тъй като изисква големи количества торове. Според изследователите цената ѝ се очаква да се увеличи с 36% на годишна база до 6,92 долара за бушел - еквивалент на около 27 килограма пшеница - през третото тримесечие на 2026 г. Тя се използва в множество преработени храни - от хляб и паста до зърнени закуски и бисквити. При пресните храни, най-вече плодовете и зеленчуците, ефектът вероятно ще бъде сравнително бърз и може да се усети в потребителските цени след два до три месеца. При преработените храни забавянето обикновено е по-дълго заради времето за прибиране и преработка на реколтата, като пикът на въздействието върху потребителските цени се очаква след около шест до девет месеца. Така пресните храни могат да започнат да отразяват нарушенията в доставките през октомври и ноември 2026 г., а най-силният ефект при преработените продукти може да се усети между февруари и май 2027 г.

Джед Картлидж, икономист по селскостопанските суровини в Oxford Economics, предупреди, че шокът върху цените на храните може да се окаже по-силен от прогнозираното. Причината е, че пълният ефект от атаките в Черноморския регион все още не е известен, а силният феномен Ел Ниньо представлява заплаха за реколтата и извън Европа. Въпреки това той отбеляза, че по-високите цени на пшеницата могат да направят по-скъпите алтернативни маршрути за износ икономически изгодни. Това би могло частично да компенсира последиците от нарушенията в доставките.