Георгиева: Това е най-сложната политическа среда, в която сме попадали в рамките на живота си

По нейни думи трябва да се помисли и за укрепване на регулаторната рамка за криптоактивите

Управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева определи трите най-важни фактора за проблемите на световната икономика по време на форум, организиран от Фондацията за международен мир „Карнеги“. 

По нейни думи на първо място, като фактор преобръщаш икономиката с глава надолу, може да се определи  пандемията, която все още не е приключила. 

На второ място е войната в Украйна, която има опустошителни последици за украинската икономика, предизвиква шокови вълни в целия свят.

"Преди всичко това е човешката трагедия — страданието на обикновените мъже, жени и деца в Украйна, сред които над 11 милиона разселени хора. Съчувстваме им с цялото си сърце", каза Георгиева. 

 За първи път от много години насам инфлацията се превърна в ясна и реална опасност за много страни по света, което е огромно препятствие за глобалното възстановяване. В икономическо отношение растежът се понижава, а инфлацията се повишава. В човешки план доходите на хората намаляват, а трудностите нарастват, допълни още директорът на МВФ. 

"Тази двойна криза — пандемична и военна — и способността ни да се справим с нея се усложняват допълнително от друг нарастващ риск: фрагментацията на световната икономика и обособяването на геополитически блокове с различни търговски и технологични стандарти, платежни системи и резервни валути", каза Георгиева.

Директорът на МВФ засегна още няколко сериозни теми в речта си: 

Кристалина Георгиева: Войната в Украйна обрича на глад бедните страни

По-високите цени на храните и енергията ще повишат глобалната инфлация

По-големи предизвикателства, по-труден избор

По думи на Георгиева глобалното възстановяване е губело инерция още преди войната в Украйна, отчасти заради свързаните с Omicron смущения.

През януари МФВ понижи прогнозата си за глобалния растеж до 4,4 процента за 2022 г. Оттогава насам перспективите са се влошили значително, главно поради войната и нейните последици. Инфлацията, затягането на финансовите условия и честите, широкообхватни локдауни в Китай — причиняващи нови затруднения в световните вериги за доставки — също натежават върху икономическата активност.

В резултат на това МВФ прогнозира допълнително понижение на глобалния растеж за 2022 г. и 2023 г.

"За щастие, в повечето страни растежът ще остане положителен. Въпреки това въздействието на войната ще допринесе за понижаване на прогнозите за 143 икономики през тази година, което представлява 86 процента от световния БВП", каза още Георгиева.

Сред икономиките, на които предстои да бъде намален рейтингът според нея са нетните вносители на храни и горива в Африка, Близкия изток, Азия и Европа.

Според директора на МВФ по-високите цени на суровините са повишили перспективите за растеж на много износители на петрол, природен газ и метали. Но тези страни са засегнати и от по-висока несигурност, а печалбите им далеч не са достатъчни, за да компенсират цялостното забавяне на световната икономика, предизвикано до голяма степен от войната.

Същевременно по-високите цени на енергията и хранителните продукти засилват инфлационния натиск и свиват реалните доходи на домакинствата по света. [Графика 1 по-долу]

Преди войната Русия и Украйна осигуряваха 28% от световния износ на пшеница; Русия и Беларус осигуряваха 40% от износа на поташ — важен тор. Сега цените на зърното и царевицата се покачват, а лидерите в Африка и Близкия изток ми казват, че доставките са на привършване.

Продоволствената несигурност е повод за сериозно безпокойство. Трябва да действаме сега с многостранна инициатива за укрепване на продоволствената сигурност. Алтернативата е ужасна: повече глад, повече бедност и повече социални вълнения — особено в страни, които от години се борят да избегнат нестабилността и конфликтите.

"Цените на храните и енергията, както и проблемите във веригата за доставки, продължават да тласкат инфлацията нагоре. В развитите икономики тя вече достига четиридесетгодишен връх. Прогнозираме, че инфлацията ще остане висока по-дълго, отколкото предполагахме до скоро", заяви тя. 

"Това е най-сложната политическа среда, в която сме попадали в рамките на нашия живот, и тя ни изправя пред изключително труден избор: Как политиците могат да овладеят високата инфлация и нарастващия дълг, като същевременно запазят критичните разходи и изградят основи за устойчив растеж?", каза тя. 

"Непосредствените приоритети са да се сложи край на войната в Украйна, да се противодейства на пандемията и да се решат проблемите с инфлацията и дълга", каза Георгиева.

"От наша страна МВФ предостави спешно финансиране в размер на 1,4 млрд. долара, за да подпомогне Украйна да посрещне непосредствените си нужди от разходи. Миналата седмица открихме и специална сметка, която предоставя на донорите сигурен начин за предоставяне на по-нататъшно финансиране на Украйна. Заедно с международните партньори се подготвяме за мащабните усилия за възстановяване, които ще бъдат необходими след края на войната", допълни директорът на МВФ. 

Тя обяви, че МВФ работи активно, за да подкрепи и силно засегнатите съседи на Украйна като Молдова — страна с население от едва 2,6 милиона души, която вече е приела над 400 000 бежанци. МВФ увеличава подкрепата си за 20-те процента от страните членки, които се намират в нестабилно положение или са засегнати от конфликт.

Снимка: Reuters

"В същото време COVID-19 продължава своя смъртоносен марш. За да се преборим с него, се нуждаем от цялостен инструментариум, който да включва ваксини, тестове и антивирусни лечения. Той трябва да бъде внедрен навсякъде", каза Георгиева. 

Скорошен анализ на служители на МВФ показва, че това може да бъде постигнато с 15 млрд. долара през тази година и допълнителни 10 млрд. долара всяка следваща година.

Снимка: Reuters

"Инфлацията е заплаха за финансовата стабилност и данък за обикновените хора, които се борят да свържат двата края. В много страни тя се превърна в основен проблем. Нараства и рискът от разколебаване на инфлационните очаквания, което може да направи инфлацията по-устойчива и по-трудно контролируема", каза директорът на МВФ. 

По нейни думи пред лицето на това предизвикателство централните банки трябва да действат решително, като държат пръста си върху пулса на икономиката и приспособяват политиката по подходящ начин. И, разбира се, да отправят ясни послания.

Нововъзникващите и развиващите се икономики са изправени пред допълнителния риск от потенциални странични ефекти от затягането на паричната политика в развитите икономики - не само по- високи разходи по заеми, но и риск от изтичане на капитали.

 За да се справят с тези предизвикателства, държавите трябва да са готови да използват целия набор от налични инструменти. Те варират от удължаване на падежите по дълговете и използване на гъвкавостта на валутния курс до валутни интервенции и мерки за управление на капиталовите потоци. Именно затова, за да помогнем на държавите да реагират бързо в така създалите се обстоятелства, неотдавна актуализирахме институционалното становище на Фонда по тази тема. 

Тези инструменти на национално равнище трябва да бъдат съчетани с международни усилия, за да се помогне на икономиките да преминат безопасно през цикъла на затягане на паричната политика.

 Поддържането на достъп до ликвидност е особено важно. Заемите на МВФ — понастоящем над 300 млрд. долара — помогнаха значително на нашите страни членки в това отношение. Това важи и за отпуснатите през миналото лято 650 млрд. долара под формата на СПТ. Страните с ниски доходи използват до 40 процента от своите СПТ за приоритети, свързани с противодействието на COVID-19, като ваксини и други основни разходи.

Снимка: EPA

Но дори с подкрепа много политици са изправени пред трудната задача да се справят с нарастващия дълг. Това налага внимателно приоритизиране на разходите по отношение на мрежите за сигурност, здравеопазването и образованието и да бъдат насочени към най-уязвимите. Надеждната средносрочна фискална политика, включително справедливи данъчни политики, е от ключово значение — тя ще помогне да се създаде пространството, необходимо за предоставянето на тази подкрепа, без да се застрашава устойчивостта на публичния дълг, съобщи Георгиева. 

За някои страни — особено тези сред 60-те процента държави с ниски доходи, които вече са в затруднено положение или почти в затруднено положение — ще се наложи преструктуриране на дълга. За да се помогне на много от тях, Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга трябва да бъде подобрена с ясни процедури и срокове за длъжниците и кредиторите.

Тя следва да бъде разширена и за други уязвими държави с висока задлъжнялост, които могат да се възползват от координацията на кредиторите. Навременното и организирано разрешаване на дълговия проблем е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите.

Само тези стъпки обаче няма да доведат до трайно и всеобхватно възстановяване. За тази цел политиците трябва да се съсредоточат върху използването на възможностите на мащабните структурни трансформации, които са в ход. Двете най-важни от тях са екологичният преход и цифровата революция.

Снимка: iStock

"Както се подчертава в последния доклад на ООН за климата, заплахата за нашата планета не изчезва. Напротив, тя се влошава. Трябва да я смекчим навсякъде, да се приспособим, където е необходимо, и да изградим устойчивост срещу предстоящите сътресения", каза Георгиева.

Решението според нея е всеобхватен подход, включващ ценообразуване на въглеродните емисии и инвестиции във възобновяеми енергийни източници, с компенсации и нови възможности за тези, които са засегнати от екологичния преход. Тези мерки могат също така да засилят енергийната сигурност.

"МВФ засилва своя ангажимент за подкрепа. Вчера нашият Изпълнителен съвет одобри създаването на нов Доверителен фонд за устойчивост и стабилност. Осигуряването на достъпно по- дългосрочно финансиране и катализирането на частните инвестиции ще помогнат за справяне с макрокритични предизвикателства като изменението на климата и пандемиите в бъдеще', допълни Георгиева. 

Снимка: iStock

"Последният глобален проблем, който ще засегна днес, е цифровата революция. Той изисква преквалификация на работниците за работа в цифровизиращата се във все по-голяма степен икономика; разгръщане на потенциала на иновации като цифровите валути на централните банки; укрепване на регулаторната рамка за криптоактивите", съобщи тя. 

Над 100 от нашите държави членки активно проучват тази важна област, а ние им помагаме със съвети в областта на политиката и изграждането на капацитет, допълни тя.