Човешкото желание за въглехидрати може да произтича от древна ДНК

„Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкова повече амилаза можете да произвеждате и толкова повече нишесте можете да усвоявате ефективно“, каза изследователят Омер Гьоккумен, професор по биологични науки в Университета на Бъфало.

Годишният темп на инфлация в еврозоната се стопи до 1,7%

Къде е България спрямо останите страни към септември 2024 г.?

За целите на изследването изследователите са анализирали генетиката на 68 древни човешки тела, включително човек, живял преди 45 000 години в Сибир. Те открили, че ловците-събирачи преди селското стопанство са носили средно четири до осем AMY1 копия в своя генетичен състав, което предполага, че хората вече са се адаптирали да ядат нишестени храни много преди да започнат да отглеждат храни като пшеница и картофи.

Дубликати на ген AMY1 също са открити при древни човешки предци като неандерталци и денисовци, добавят изследователите.

Аз съм от Япония и това е храна №1, която имам в кухнята ми

Япония продължава да е дом на едни от най-дълголетните хора в света

„Това предполага, че генът AMY1 може да се е дублирал за първи път преди повече от 800 000 години, много преди хората да се отделят от неандерталците и много по-назад, отколкото се смяташе досега“, каза изследователят Куондо Ким, постдокторантски сътрудник в Джаксъновата лаборатория за геномна медицина.

Тези първоначални дублирания на гена AMY1 „позволяват на хората да се адаптират към променящите се диети, тъй като потреблението на нишесте нараства драстично с навлизането на нови технологии и начин на живот“, каза Гьоккумен в съобщение за новините на лабораторията.

Докато хората се разпространяват по света, гъвкавостта в броя на копията на AMY1 им позволява да се адаптират към нови диети, в зависимост от околната среда около тях, казаха изследователите.

Как стана така, че мъж похарчи 800 млн. долара за 2 пици?

Отговорът ще ви изуми

Земеделието допълнително промени човешката генетика. Европейските фермери забелязаха скок в средния брой копия на AMY1 през последните 4000 години, вероятно воден от техните богати на нишесте диети.

Новото проучване е публикувано в четвъртък в списание Science. Това изследване може да има практически, реални последици за съвременните хора, страдащи от затлъстяване и диабет тип 2, казаха изследователите.

„Като се има предвид ключовата роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична вариация представлява вълнуваща възможност за изследване на нейното въздействие върху метаболитното здраве и разкриване на механизмите, включени в храносмилането на нишестето и метаболизма на глюкозата“, каза изследователят Фейза Йълмаз, асоцииран учен по компютърни науки в лабораторията Джаксън.