Нов връх на цената на газа в Европа
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
Къмпирането е доходоносна ниша, въпреки че не е развита, казва адвокатът Дончо Бораджиев в Бизнес Видео Подкаст
Казват, че за всяко нещо има първи път. И за първи път това лято усетих какво е да бъдеш на каравана на морето. По-скоро усетих свободата и безвремието от цялото преживяване, след което мога да кажа, че страстта ми към къмпирането е запалена…завинаги.
Запален къмпингар е и Дончо Бораджиев, когото поканих в Бизнес Видео Подкаст, за да разговаряме по темата. Той плажува по Южното Черноморие и се бори от години с настроенията срещу хората, които избират този начин на почивка.
„Развих страст към къмпирането благодарение на баща ми, който ме водеше по реките край Велико Търново, когато бях дете. Спомените не се изтриват и те ме карат да отделям от времето си, за да се боря за къмпирането“, разказва Дончо.
Той е адвокат и съавтор на Националната стратегия за къмпиране заедно с Йордан Ибришимов от Българско кемпер общество, Мирослава Петрова и Зорница Байчева.
Целта на проекта е да разкрие потенциала за развитие на този тип туризъм у нас като част от европейския и световен и да зададе основни насоки за действие от страна на държавата и общините.
„Имаме най-ценния ресурс на къмпирането – чистата природа. Имаме и утвърдена къмпинг култура, въпреки че изоставаме от световните тенденции в развитието й“, казва Дончо.
Идеята се развива бързо и заради отношението към къмпингарите, които са пренебрегвани у нас, дори гонени, макар че инвестират достатъчно средства, за да практикуват тази своя страст. Адвокатът си обяснява това с поведението на къмпингарите, които винаги сигнализират при незаконни дейности или нередности.
„Туристите дават средства колкото за един апартамент средно. Нишата е доходоносна за България, въпреки че не е развита, а отражението върху природата и околната среда е изключително малко. Къмпирането е туризъм без белег – не си личи къде си бил, ако си съвестен“, категоричен е адвокатът.
Началото е поставено. Стратегията е изпратена и до Министерството на туризма, за да бъде разгледана и обсъдена.
„Тепърва ще търпим критики“, смята Бораджиев.
Места за къмпиране в България
Броят на местата за къмпиране в Европа през последните 30 години нараства с близо 24% - от 23 900 през 1990 г. до 29 600 за 2020 г. България е водеща по отношение на спада в местата за къмпиране през анализирания период. Макар и като абсолютна бройка да не са толкова много, в процентно съотношение спадът е повече от 80%.
Процедури за изграждане на къмпинг в България
В България процедурата за създаване на къмпинги е тромава и усложнена, равняваща се на процедурата по построяване на хотел. Къмпингите подлежат на регулация, като за изграждането им се изисква разрешение за строеж и други нормативни документи, разрешителни и регистрации, съгласно законодателството на страната, обяснява адвокатът.
Свободно къмпиране
Дебатите около този ви къмпиране винаги са били горещи. Дончо ни припомня казуси от преди години, когато местната власт в общини като Царево прави опити да ограничи къмпирането на територията си чрез наредби и условия към туристите.
Стигна се до изисквания към хората, отнасящи се както за свободно къмпиращите, така и за тези в къмпингите. Правилата бяха залегнали и в последната редакция на проекта на наредбата към ЗУЧК (Закон за устройството на Черноморското крайбрежие), но след няколко години на съдебни дела Върховният административен съд прие категорично, че свободното къмпиране е част от свободното придвижване на гражданите на територията на страната, което е гарантирано от Конституцията.
„Свободното къмпиране по закон не е забранено към момента, но ако общината реши да направи проблем, може да го направи“, смята адвокатът.
Като основен проблем на този вид къмпиране е сочена липсата на сметоизвозване.
„Боклукът безспорно е проблем! Къмпингарите са обвинявани, че едва ли не са диваци и всичко след тях е погром, но няма такъв, който да се противи на услуга като сметосъбиране срещу определена такса“, казва Дончо. На този етап обаче липсват организация и контрол за това.
За сметосъбирането съавторите на Националната стратегия за къмпиране имат идея – да се създаде приложение, в което туристите да се регистрират и когато къмпират свободно, да заплащат такса към съответната община, а сумата да варира спрямо условията.
„Това е приложение, което да даде възможност къмпингарите сами да се грижат за местата си“, пояснява Дончо.
Разходи за къмпиране
Данните показват, че за 2019 г. броя на къмпинг нощувките в България е бил само 76 хиляди. Към настоящия момент средната такса за нощ за престой на къмпинг на палатка е 10 лв., на кемпер от 20-30 лв., на каравана също толкова. Разходите за къмпиращите туристи могат да бъдат условно обособени в две групи - инвестиционни и текущи.
Инвестиционните зависят както от средните доходи на къмпиращите, така и от техните предпочитания за вида туризъм, който предпочитат – стационарен или туров. Те включват разходи за закупуване на кемпер, каравана, палатка, спални чували, надуваеми дюшеци, шалтета, къмпинг оборудване и др.
Текущите са онези разходи, които могат да се свържат с конкретното пътуване или къмпиране и включват сумите за гориво, храна, нощувки, туристически такси, посещения на ресторанти, атракциони, природни, културно-исторически забележителности и др.
На къмпинг в България или в Гърция
Голяма част от къмпиращите предпочитат да стоят часове наред по граничните пунктове, за да не са в България. Не са малко факторите, които оказват влияние на родните туристи при избора им на дестинация.
„Разликата е от земята до небето“, казва Дончо и тя обхваща инфраструктурата, обслужването, цените, чистотата и др.
„Ние сме на етап, в който трябва да убедим институциите да обърнат внимание на къмпирането като вид туризъм, докато в Гърция той е вече изграден такъв“, категоричен е експертът.
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
Ето какво сочат нови проучвания
Svetatnazdraveto.bg ще предлага полезни съвети за превенция и грижа за здравето за всички възрастови групи