Кабинетът харчи за пенсии и помощи близо 3 млрд. лв., прехвърлени от стария бюджет

Практиката това да се случва е спорна и среща съпротива от управляващи и опозиция

Близо 3 млрд. лв. от приходите, събрани в Бюджет 2021, ще бъдат на разположение на правителството за следващата година.

Това става процедури, които са описани в Закона за публичните финанси, но имат спорна репутация сред специалистите по публични финанси, както и депутатите, които имат съответната експертиза в парламента.

Именно заради тези заделени средства през декември се оказа, че хазната е похарчила близо 9 млрд. лв. Така цялата за 2021 г. бюджетът се очаква според прогнозите на Министерството на финансите да завърши с дефицит от 4 млрд. лв. при положение, че в края на ноември салдото беше на плюс с 600 млн. лв. 

Прехвърлянето описано по-горе на посочените по-горе средства става по два начина - с постановления на Министерския съвет и с гласуване в парламента, като средствата отиват в набирателни сметки, а не за увеличаване на размера на конкретни фондове във фискалния резерв, където последващото им разходване е силно ограничено.

Най-често обект на прехвърляне са суми, които не са могли да бъдат реализирани от правителството в рамките на бюджетната година. Такива примери имаше с пренасочване на пари за строителството на големи инфраструктурни проекти като АМ "Хемус" и др.

Раздаване на пари

До края на тази година прехвърлянето се извършваше с постановления на кабинета, които бяха оценявани от опозицията, като раздаване на „пари от джипка“, „купуване на избиратели“ и др.

Вторият вариант с прехвърляне на пари през парламента досега не беше се случвал, но кабинетът „Петков“ даде възможност на депутатите да разпределят за какво да се изхарчат 1,2 млрд. лв.

С огромно мнозинство от над 200 гласа за Народното събрание точно преди коледната ваканция раздадоха 1,2 млрд. лв. - 750 млн. лв. за изплащане на COVID бонуси за пенсионерите и 450 млн. лв. за компенсации за бизнеса заради цените на електроенергията.

Обичайната процедура, чрез която се изменят приходи и разходи в държавния бюджет от парламента, е чрез т. нар. актуализация.

Не е правилно, но може предвид обстоятелствата

В коментар на това депутатът от ДПС и дългогодишен член на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че „за всички е ясно, че сме извън процедурите, извън правилата, обаче всички сме съгласни, че го правим, защото има форсмажор предвид кризата“.

„Изключително належаща е промяна в Закона за публичните финанси. Законът от 2012 г. трасира много лош път по линия на ефективност на харчене на публичния ресурс. Да, промените в този закон ще са в ущърб на гъвкавостта на изпълнителната власт, но ще са полза за ефективността, в това число за нулевата толерантност към корупцията. Магистралният път за корупцията през законите е законът за публичните финанси, това е интерконекторът на корупцията“, допълни Цонев, цитиран от в. "Сега".

"Вижда се, че 31 декември виси като дамоклев меч. Моят съвет е ако ще правим такива извънредни решения, те да не касаят прекалено големи обеми финансиране", беше краткият коментар на макроикономиста и депутат от „Демократична България“ Георги Ганев.

Пред bTV икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев посочи, че за първи път текущи разходи за дадена година ще се финансират в такъв мащаб с пари от предходната. Обикновено ставахме свидетели заделените пари да отиват за капиталови разходи като строителство, финансиране на новосформирани държавни дружества като ВиК холдинга и др. Сега средства ще отидат за пенсии, добавки и помощи за бизнеса.

Ганев каза още, че добра практика би било, когато големи суми от бюджета в края на годината се преразпределят, то да става по прозрачен начин и да е със санкция на Народното събрание. Ако например трябва да финансираме летище в Русе или градинка в Хасково, то тези проекти да са заложени и да се знае, че за тях ще бъдат осигурени средства, а не всичко да се случва само с решение на изпълнителната власт.

Какво преразпредели кабинетът, без да пита Народното събрание

Други близо 1,7 млрд. лв. „по традиция“ са раздадени с решения на кабинета в последните дни на 2021 г.

Пак за пенсионерите с такива решения са предвидени 750 млн. лв. от парите за 2021 г. да отидат в настоящата за осигуряване на надбавки от 60 лв. до края на юни.

То ще започне още с плащането на пенсиите от 7 януари, които на 25 януари бяха преизчислени с по-висок коефициент за година трудов стаж.

132 млн. лв. ще отидат за продължаване на мярката за подкрепа на задържане на работниците известна като "60/40".

100 млн. лв. отиват по програма „Запази ме плюс“, чрез която се изплащат компенсации на лица, упражняващи трудова дейност в икономически дейности, за които са въведени временни ограничения.

Около 600 млн. лв. предвидени за компенсиране на НЕК във връзка с изкупуването на електроенергия от фотоволтаични централи, американските тецове и др.

Други по-малко суми се прехвърлят за закупуване на медицински продукти свързани с COVID пандемията – ремдесивир, бързи тестове за учениците и т.н.