Евростат: Българите живеят в пренаселени жилища с големи жилищни разходи

Нивото на високи жилищни разходи в България е 14,4% при средни за ЕС 7,8%

От началото на пандемията от COVID-19, през 2020 г. 17,5% от населението на ЕС живее в пренаселени домакинства, което означава, че са нямали достатъчно стаи за броя на хората в домакинството, отговарящи на семейното им положение и възрастта им, показват данни на Евростат.

Липсата на пространство в пренаселените домакинства се засилва от това, че децата играят в една и съща стая с родителите, които се опитват да работят от разстояние по време на блокирането на хората заради COVID.

Освен това пренаселените пространства могат да представляват по-висок риск от разпространение на вируси.

Сред държавите-членки на ЕС, почти половината от населението в Румъния (45,1%) живее в пренаселени домакинства през 2020 г.

Това е също така за около двама на всеки пет души в Латвия (42,5%), България (39,5%), Полша (36,9%) и Хърватия (36,2%).

В противоположния край на скалата най-ниските нива на пренаселеност са регистрирани в Кипър (2,5%), Ирландия (3,2%), Малта (4,2%) и Нидерландия (4,8%).

Процентът на претоварване на жилищните разходи е най-висок в Гърция, България и Дания, показват данните.

За много домакинства най-големите разходи всеки месец са свързани с разходите за жилище. Достъпността на жилищата може да бъде анализирана чрез степента на претоварване на жилищните разходи.

Този процент показва дела на населението, живеещо в домакинства, които изразходват 40% или повече от разполагаемия си доход за жилища.

Коефициентът на претоварване на жилищните разходи беше 7,8% в ЕС през 2020 г. с големи разлики между държавите-членки.

Нивото под 5% е регистрирано в 13 държави-членки, като най-ниски дялове са в Кипър (1,9%), Литва (2,7%), Малта (2,8%) и Словакия (3,2%).

На другия край на скалата нива над 10% са регистрирани в Дания (14,1%) и България (14,4%), като най-високият процент е регистриран в Гърция (33,3%).

Снимка: МРРБ