1 USD
2.02803 BGN
Петрол
85.36 $/барел
Bitcoin
$18,770.4

Привикнахме ли към "евтините пари", или какво ще правим с високите лихви

Мнение
 

Тази седмица ЕЦБ повиши със 75 базисни пункта трите основни лихвени процента

 

Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши със 75 базисни пункта трите основни лихвени процента. Заедно с това, Управителният съвет заявява, че „очаква да повиши още лихвените проценти на следващите няколко заседания, за да забави търсенето и да предотврати риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания“, казва икономистът Лъчезар Богданов от ИПИ.

По негови думи тази стъпка, както и последните решения на Федералния резерв, можем да разглеждаме като начало на дългоочаквана „нормализация“, след като повече от десетилетие централните банки се опитваха да убедят, че цената на парите е нула.

Нека припомним, че лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ стана нула през юли 2012 г., а след юни 2014 г. вече е отрицателен. Ефективната лихва по федералните фондове в САЩ е практически нула след есента на 2008 г., следва кратък опит от средата на 2016 г. за плавно покачване, за малко тя „докосна“ 2,4%, но с началото на пандемията отново се върна около нулата. Ако върнем лентата още назад, трябва да отбележим и периода 2001-2005 г., когато лихвите се задържаха между 1% и 2%, припомня икономистът.

"Евтини ли са парите"

Според Богданов привикването към „евтините пари“ може да се илюстрира със състоянието и структурата на редица пазари, структурни индикатори и измерители на стопанското поведение – като започнем от оценките на търгуваните компании, през цените на жилищата и стигнем до предпочитаните специалности в университетите.

Икономистите от Института за пазарна икономика очакват още повишения на лихвите на Федералния резерв и ЕЦБ и казват, че тепърва ще сме свидетели на ефектите и от опитите за свиване на балансите. 

Къде си рецесия, къде си?

"Европейската икономика върви към рецесия или поне стагнация в следващите тримесечия – най-вече заради войната и енергийните доставки и цени, но тези ефекти ще бъдат засилени и от затягащата се парична политика", казва Богданов.

Процесът на овладяване на инфлацията с действията на централната банка предполага „охлаждане“ – по-ниска инвестиционна активност и по-малко потребление. България има силно отворена икономика и спадът в стопанската активност в еврозоната води както до по-ниско търсене на български стоки и услуги, така и до отлагане на поне част от новите инвестиционни намерения за разширяване на капацитета на чуждестранни, а и местни предприятия в България.

"Твърде вероятно ще видим стагниране в индустриалното производство, макар и минимално повишение на безработицата, задържане на реалния ръст на доходите и спад в продажбите на свързаните с големите износители доставчици на материали, стоки и услуги", казва той.

Недвижими имоти

Богданов разяснява, че въздействието по линия на дългосрочните ипотечни кредити ще е най-отчетливо – съвсем логично за кредити със срок на изплащане над 20 и дори над 30 години.

Кредитът за бизнеса към юли е 39,8 млрд. лева, като едва в последните 12 месеца отчита по-сериозен ръст /над 10%/, след като дори в среда на нулеви лихви доскоро темповете на нарастване бяха с по 3-5%. Казано иначе, българските нефинансови предприятия не са – поне в международно сравнение – силно зависими от достъпа до банков кредит. Задълженията са на ниво от под 25%, като се равняват на около 33% от дълготрайните материални активи в балансите на предприятията и под 10% от годишните им приходи от продажби.

Към юли задълженията на домакинствата към банки по жилищни кредити достигат 15,4 млрд. лева, което все още е под 10% от очаквания БВП, въпреки разширяването на достъпа и значителния спад на лихвите в последните поне 4 години. Това дава основание за плах оптимизъм по отношение на риска от свиване на разполагаемия доход на домакинствата заради нарастване на месечните вноски.

В същото време обаче, облекчените условия за покупки на жилища с кредит заедно с нулевите лихви по депозитите повишиха цените на имотите и „захраниха“ строителния бум, особено в София. Трендът ще се обърне все някога и по всичко личи, че този момент не е далеч.

Евро или долар?

Според Богданов се очаква динамика на валутния курс на еврото. От началото на 2022 г. еврото загуби близо 12% от стойността си спрямо долара. Това, освен за балансите на спестителите, има и пряк ефект върху инфлацията и търговията.

Значителна част от енергоносителите и суровините се търгуват на глобални пазари при цени, определяни в американски долари – слабото евро означава допълнително оскъпяване за бизнес и домакинства в еврозоната и България. Тук виждаме очевиден дисбаланс – икономиките в ЕС използват долари за над 50% от вноса си от трети страни и едва 40% евро, докато при износа еврото доминира с 55%, а доларът се използва при едва 30% от сделките.

В България делът на вноса в долари е над 57% - отражение на голямата зависимост от вноса на горива от Русия. А тези оценки са по данни от 2021 г. – преди огромния скок в цените на петрола и особено на природния газ, ценообразуване изцяло в долари; към момента делът на долара във вноса вероятно е значително по-висок. Ако ЕЦБ с действията си повиши курса на еврото, това директно облекчава инфлационния натиск за европейските бизнеси и домакинства.

Държавен дълг

"Накрая, но далеч не по значимост, смяната на паричната парадигма ще оскъпи и обслужването на държавните дългове. Въпреки ниското ниво на задлъжнялост, България няма да остане встрани от процеса и ще трябва да плаща все по-високи лихви по новите облигационни емисии", казва икономистът.

Ако не се свият или отложат разходи, до края на 2022 г. трябва да се поеме нов дълг от поне 6 милиарда лева. В мрачната прогноза на министерството на финансите дефицитите в следващите три години ще надхвърлят 11 млрд. лева, при по-благоприятна икономическа среда и корекции в политиките може да се върнем на 5-6 млрд. лева дефицит – това очертава границите на нужното дългово финансиране от 15 до 33 млрд. лева. Към тях трябва да прибавим падежиращи стари вътрешни и външни заеми от около 9 млрд. лева до 2025 г. Всеки сам може да сметне колко повече ще трябва да плаща бюджетът годишно за всеки 1 процентен пункт покачване на лихвата.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст

Свързани статии

Галерия

Десетки автомобили на Kia и Hyundai са откраданати заради предизивикателство в TikTok

Coldplay
+6

Галерии