Кредитите у нас са със 100 млн. лв. повече от спестяванията. Какво означава това?

„Много скоро лихвите по ипотечното кредитиране у нас ще са по-високи от тези в еврозоната", каза още икономистът Владимир Сиркаров

Спестеното в банките през първата половина на година е по-малко от изтеглените нови кредити. Близо 70% от парите на българите, но и на компаниите, са пари от депозити, т.е. пари заключени в банки. Това показват данни на Българската народна банка (БНБ) от края на юни.

По думи на финансиста Левон Хампарцумян в Европа има доста депозити, а колкото по-развита е една страна толкова по-голяма част от спестяванията са в недепозитни продукти: корпоративни книжа, местна борса, портфейли и по-сложно структурирани продукти.

Има ли смисъл да инвестираме с малки суми от 100-200 лв.?

Ето как можете да превърнете и малкото спестени пари в печалба

Депозити

В момента в банките у нас българите държат 83 781 000 000 лв. на депозит. Ръстът за година е 12,2%, при средна лихва 0,72%.

Според икономиста Владимир Сиркаров причините да държим толкова пари на депозит е по-ниска финансова грамотност, защото на подобни лихви има много по-добри алтернативи.

„Това е тенденция на един маниер, в който си свикнал, когато имаш някакъв ресурс в повече да го вкарваш в банката. Или го вкарваш в банката или в недвижим имот. Това е част от нашата култура, натрупвана от много години. Натрупването на по-голяма депозитна база е положително, защото банковата система е по-солидна и добре капитализирана. От друга страна това е ресурс, който не е използван по оптималния начин“, разяснява Сиркаров в студиото на предаването "Тази сутрин". 

По думи на Хампарцумян скоростта на обръщение на парите в българската икономика е много ниско.

Най-много българи теглят потребителски кредити до 1000 лв. За какво ги използват?

79% от българите очакват финансовото им състояние да се подобри тази година

Кредити

Ръстът но ипотечните кредити продължава, заради засилените покупки на имоти, въпреки високите цени.

„В България няма ипотеки с фиксирана лихва, както в САЩ. През годините тази лихва може да тръгне нагоре. Това е някакъв потенциален риск“, добавя Хампарцумян.

В момента кредитите в банките у нас са на стойност 42 221 000 000 лв. Ръстът за година е 19%. От тях жилищните кредити са на стойност 22 319 000 000 лв. и потребителските 18 188 000 000 лв.

„Виждаме рекорд от 2009 г. при ръста за ипотечното кредитиране, което наистина са изненадващи данни. Общото кредитиране също расте. Това показва, че има желание за повече средства за упражняване на дейности. То може да е за започване на бизнес или покриване на други нужди“, добавя Сиркаров и добавя, че при най-ниските рискови кредити се забелязва понижаване.

„Много скоро лихвите по ипотечното кредитиране у нас ще са по-високи от тези в еврозоната, въпреки че към момента това е точно обратното“, казва Сиркаров.

По думи на Хампарцумян в самата еврозоната ипотечните кредити са структурирани по различен начин и цената, която потребителят плаща е различна.

„Ако се строят повече инфраструктури – „Север-Юг“ ще се строи – всичко това ще започне да гълта пари. Отбранителната индустрия също ще започне да гълта пари. Имаме достатъчно предпоставки да вярваме, че тези депозити, които са натрупани ще влязат в работа“, добавя Хампарцумян.

Михаил Кръстев: За еврозоната бяхме готови към 2018 г., сега не сме (ВИДЕО)

Ако София беше държава, тя би била средно богата европейска държава, казва икономистът

Ще се забави ли еврото?

По думи на Сиркаров политическата криза е негативно явление за процеса ни за присъединяване в еврозоната. Това се наблюдава и от външните партньори.

„Макроикономически стоим добре. Смятам, че докладите на ЕК и ЕЦБ са прекалено негативни. Има доста критики по различни направления, които западноевропейските страни са по-зле от нас“, добавя той.