„Ние не сме Дисниленд": Възмущение в Рим заради „гладиаторските“ битки на Airbnb в Колизеума
Туристи ще могат да участват в инсценирана битка в гладиаторско облекло
Георгиева: МВФ ще прогнозира понижение на глобалния растеж за 2022 г. и 2023 г.
Финанси
Според нея настоящата 2022 г. ще бъде трудна, а 2023 г. вероятно още по-трудна, с повишен риск от рецесия
Последните показатели сочат слабо второ тримесечие и прогнозите за глобален растеж в Актуализацията на световните икономически перспективи за 2022 г. и 2023 г. ще бъдат допълнително понижени по-късно този месец. Това съобщи председателят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
„При последната среща на Г-20 през април МВФ току-що беше понижил прогнозата си за глобалния растеж до 3,6% за тази и следващата година, предупреждавайки, че тази прогноза може да се влоши допълнително предвид потенциалните рискове. Оттогава няколко от тези рискове се материализираха и засилиха множеството кризи, пред които е изправен светът“, каза тя.
Изявлението на председателят на МВФ идва малко преди срещата в Бали на министрите и управителите на централните банки на страните от Г-20, които по нейни дими ще се изправят пред значително влошени глобални икономически перспективи.
Тя подчерта, че икономическо въздействие на войната в Украйна също се задълбочава и ще продължава да се влошава, особено чрез шоковете в цените на суровините, които забавят растежа и изострят кризата с разходите за живот, засягаща стотици милиони хора — особено бедните, които не могат да си позволят да изхранват семействата си.
„Инфлацията е по-висока от очакваното и надхвърля цените на храните и енергията. Това накара основните централни банки да обявят по-нататъшно затягане на паричната политика, което е необходимо, но ще натежи на възстановяването. Продължаващите смущения, свързани с пандемиите — особено в Китай — и новите затруднения в световните вериги за доставки възпрепятстват икономическата активност“, каза тя.
Според нея настоящата 2022 г. ще бъде трудна, а 2023 г. вероятно още по-трудна, с повишен риск от рецесия.
Поради тази причина тя изтъкна някои от основните политики, които МВФ обсъжда със страните членки на Г-20.
Първо, държавите трябва да направят всичко възможно, за да намалят високата инфлация.
Георгиева обясни, че трайно високата инфлация може да погуби възстановяването и да влоши допълнително стандарта на живот, особено на уязвимите групи. В много страни инфлацията вече е достигнала най-високите си стойности за последните няколко десетилетия и както общата, така и базисната инфлация продължават да нарастват.
„Това предизвика цикъл на затягане на паричната политика, който е все по-синхронизиран: 75 централни банки — или около три четвърти от централните банки, които следим — са повишили лихвените проценти от юли 2021 г. насам. Средното повишение е 3,8 пъти. За нововъзникващите и развиващите се икономики, където лихвените проценти бяха вдигнати по-рано, средното общо процентно увеличение е 3 пункта — почти двойно спрямо повишението с 1,7 процентни пункта в развитите икономики“, каза тя.
Повечето централни банки ще трябва да продължат решително да затягат паричната си политика. Това е особено належащо там, където инфлационните очаквания започват да се разколебават. Ако не се вземат мерки, тези държави могат да се сблъскат с разрушителна спирала на цените на труда, която ще изисква още по-силно затягане на паричната политика, нанасяйки още по-голяма вреда на растежа и заетостта, предупреди председателят на МВФ.
Второ, фискалната политика трябва да подпомага, а не да възпрепятства усилията на централните банки за намаляване на инфлацията.
Държавите, които са изправени пред повишени нива на дълга, също ще трябва да затегнат фискалната си политика. Това ще спомогне за намаляване на тежестта на все по-скъпите заеми и в същото време ще допълни усилията на паричната политика за укротяване на инфлацията.
В страните, в които възстановяването от пандемията е по-напреднало, отказът от извънредна фискална подкрепа ще спомогне за ограничаване на търсенето и по този начин ще намали ценовия натиск.
Но това е само част от общата картина. Някои хора се нуждаят от повече, а не от по-малко подкрепа.
Това изисква целенасочени и временни мерки в подкрепа на уязвимите домакинства, които са изправени пред нови сътресения, особено от високите цени на енергията или храните. В този случай своята ефективност като инструмент са доказали директните парични преводи, а не изкривяващите субсидии или ценовият контрол, които обикновено не успяват да намалят трайно разходите за живот.
В средносрочен план структурните реформи също са от решаващо значение за стимулиране на растежа: помислете за политиките на пазара на труда, които помагат на хората, особено на жените, да се включат в работната сила.
Новите мерки трябва да бъдат неутрални по отношение на бюджета — да се финансират чрез нови приходи или съкращаване на разходите в други области, без да се поема нов дълг и за да се избегне нарушаване на паричната политика. Тази нова ера на рекордна задлъжнялост и по-високи лихвени проценти прави това двойно по-важно.
Намаляването на дълга е неотложна необходимост, особено в нововъзникващите и развиващите се икономики със задължения, деноминирани в чуждестранна валута, които са по-уязвими от затягането на световните финансови условия и където разходите по заемите нарастват.
Доходността на суверенните валутни облигации вече е достигнала над 10% в около една трета от развиващите се икономики и е близо до най-високите стойности, наблюдавани за последен път след световната финансова криза. Развиващите се икономики, които в по-голяма степен разчитат на вътрешни заеми, като тези в Азия, са по-изолирани. Но засилването на инфлационния натиск и свързаната с това необходимост от по-бързо затягане на вътрешната парична политика може да промени изчисленията.
Ситуацията става все по-тежка за икономиките, които са в затруднено положение или почти в затруднено положение, включително 30 процента от страните с възникващи пазари и 60 процента от страните с ниски доходи.
Фондът отново е на разположение на своите членове, като им предлага целеви анализи и съвети, както и по-гъвкава рамка за отпускане на заеми в подкрепа на държавите по време на криза. Това включва спешно финансиране, увеличени лимити за достъп, нови ликвидни и кредитни линии и миналогодишното историческо разпределение на СПТ в размер на 650 млрд. долара.
В допълнение към тези усилия, спешно са необходими решителни действия от страна на всички участници за подобряване и прилагане на Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга. Големите кредитори—както държавните, така и частните—трябва да се активизират и да изпълнят своята роля. Времето не е на наша страна. От решаващо значение е комитетите на кредиторите на Чад, Етиопия и Замбия да постигнат възможно най-голям напредък на заседанията си този месец.
