Тях ги варят живи, за създаването на всяка красива нежна блуза

Етичните проблеми в създаването на коприната

Коприната е естествено влакно, създадено от определени насекоми и паякообразни, която се образува в техните пашкули или мрежи, и може да се използва за производството на текстил.

Четете до края, за да разберете:

• Какво е коприна?
• Как е открита коприната?
• Как копринените буби умират в процеса на създаване на коприна?
• Как създаването на коприната замърсява подпочвените води?
• Колко буби умират за създаването на една блуза? 

Тези двама мъже изобретиха кожа от кактус и спасиха 1 млрд. животни

Тази тъкан е изцяло веган

В търговските приложения най-често срещаната коприна се прави с нишките от пашкулите на ларвите на опитомени черничеви копринени буби Bombyx mori. Копринените буби се отглеждат в плен, за да се създават тъкани: цялата тази индустрия се нарича бубарство.

Смята се, че производството на коприна е започнало в Китай през периода на неолита и е играло съществена роля в китайската селска икономика в продължение на хилядолетия. През II век от н. е. практиката е установена в Индия и с течение на вековете бубарството се изнася в други части на света, особено в Близкия изток. Благодарение на Пътя на коприната той бързо достига до Средиземноморието, а по-късно и до Западна Европа, където процъфтява до XIX век.

Bare Hands Society и IN&OUT: Българските брандове, които правят София по-зелена

Малките български брандове в борба с бързата мода

След Втората световна война найлонът и другите синтетични тъкани стават популярни и се произвеждат широко в модната индустрия, което води до отслабването на копринената индустрия. Но коприната не изчезва.

В наши дни коприната се използва в различни индустрии, като най-често срещаната е модата. Можете да закупите много дрехи, изработени от коприна, включително блузи, ризи, бельо, рокли и пижами. Коприната може да се намери и в домашния текстил като спално бельо, завивки, завеси и килими. Има много други промишлени и търговски приложения и се използва за направата на парашути, гуми за велосипеди и хирургически конци.

Китай все още е основният производител на коприна, с около 60% от световното производство.

Деница Стоянова - или откога инфлуенсърите се обличат с дрехи втора ръка

Това е историята зад изборa да поемеш отговорност в модата

Как се прави?

Бубарството съществува от хиляди години, но все още е много трудоемък процес. Производството на коприна почти винаги включва отглеждане на копринени буби в плен и обикновено използваме опитомени черничеви буби Bombyx mori.

Възможно е да се произвежда дива коприна, като се използват копринени буби, които живеят в дивата природа, като копринените молци туса. Този тип производство обаче е много по-малко предвидимо и по-трудно, тъй като копринените молци, които се използват, не могат да бъдат опитомени.

Първата стъпка в процеса на производство на конвенционална коприна е да се съберат хиляди копринени буби, за да се съберат техните пашкули. Женските копринени молци имат около 300 до 500 яйца наведнъж и тези яйца се инкубират в контролирана среда, докато станат ларви.

Ларвите се хранят с черничеви листа и след шест седмици копринените буби започват да въртят пашкула си, като въртят телата си около 300 000 пъти.

Една копринена буба се нуждае от три до осем дни, за да създаде една нишка коприна с дължина около 100 метра. Около 2500 копринени буби са необходими за производството на един килограм сурова коприна.

Когато всички копринени буби приключат с преденето на своите пашкули, производителите на коприна поставят пашкулите във вряща вода, за да разтворят дъвката, която държи пашкула заедно, убивайки копринената буба в процеса. Всяка копринена нишка след това бавно се навива от пашкула на отделни нишки и се навива на макара.

След като бъдат измити, избелени и изсушени, копринените нишки се потапят във вана за боядисване, за да попият даден цвят. След това боядисаните копринени конци се завъртат върху калерче и процесът на тъкане може да започне.

Два комплекта нишки са преплетени, така че да се заключват една около друга, за да образуват издръжлива тъкан. Коприната може да бъде изтъкана по различни начини, което води до различни покрития на коприната. В този момент шаблонът може да бъде отпечатан върху тъканта, или чрез дигитален печат, или по-традиционния метод за ситопечат.

Истинската цена на тениската от 12 долара

75 млн. души по света са буквално роби на модната индустрия

И накрая, копринената тъкан трябва да бъде завършена, което обикновено се прави чрез използване на различни химически обработки, които придават на тъканта специфични свойства, като устойчивост на гънки и пожароустойчивост. След това копринената тъкан може да бъде ушита и използвана за създаване на всякакви нови продукти, включително модни дрехи.

Тази материя е лека и лъскава и има меко усещане. Неговата яркост и блясък го правят да изглежда луксозен и пада естествено, което е идеално за създаване на елегантно облекло.

Коприната е страхотен материал, който понася добре багрила, което означава, че обикновено можете да намерите всякакви цветове, когато търсите копринено облекло. В допълнение, той е много здрав и не се поврежда лесно: една нишка от коприна е по-здрава от сравнима нишка от стомана!

Всички тези страхотни характеристики го превърнаха в много търсена тъкан в целия свят. Но идва със своите недостатъци...

Един от най-съществените недостатъци на коприната е, че е по-скъпа от повечето други тъкани. В резултат на това копринените дрехи често се възприемат като лукс, който много хора не могат да си позволят.

Румяна Пенева: Рециклирането не е въпрос на мода, а налагане на нова култура (ВИДЕО)

Защо дрехите втора употреба са истинско съкровище

Колко екологична е коприната?

Основното предимство на коприната за околната среда е, че тя е издръжлив, естествен материал, така че не отделя микропластмаса в околната среда по време на пране. Необработената коприна също е напълно биоразградима, въпреки че химикали, бои и смесени тъкани могат да възпрепятстват нейната биоразградимост.

Въпреки това, според индекса Higg на Sustainable Apparel Coalition, коприната има по-лошо въздействие върху околната среда от синтетичните тъкани и има огромен потенциал за глобално затопляне.

Снимка: iStock

Тъй като едно черничево дърво храни 100 копринени буби и ние се нуждаем от 3000 пашкула, за да създадем един ярд плат, бубарството включва отглеждане на огромно количество черничеви дървета. Въпреки че върху черничевите дървета се пръскат по-малко химикали, отколкото други култури, като памук, за отглеждането им обикновено се използват пестициди и торове.

Той допринася за замърсяването на подземните води и може да причини сериозни екологични проблеми, като например еутрофикация. Еутрофикацията води до разпространение на вредни водорасли в околната среда и обикновено причинява мъртви зони.

Производството на коприна също е много енергийно и водоемко. Преваряването на водата за варене на пашкулите отнема огромно количество енергия и вода. Контролът на температурата в съоръженията за отглеждане на копринени буби, транспортирането, боядисването и обработката са други стъпки в производствения процес, които изискват големи количества енергия. Освен това коприната се почиства на различни етапи, което означава, че се използват големи количества вода.

По време на производството на коприна обикновено се използват много токсични химикали, включително багрила, а необработените води редовно се изхвърлят във водните пътища.

Една от основните причини, поради които бубарството е широко критикувано, е, че повдига различни етични въпроси.

Конвенционалното производство на коприна включва варене на живи и убиване на копринените буби в техните пашкули, преди да узреят в молци. Смята се, че около 1000 животни са убити, за да се създаде една копринена риза. Само малък процент се оставя да узрее и те се използват за възпроизводствени цели.

След като копринените буби се чифтосват, мъжките се изхвърлят, а женските се смачкват до смърт. След това женските копринени буби се проверяват под микроскоп, за да се гарантира, че не са болни. Ако се установи заболяване, техните яйца също се унищожават.

Друг етичен въпрос е, че детският труд не е рядкост в производството на коприна. През 2003 г. организацията с нестопанска цел Human Rights Watch установи, че стотици хиляди деца в Индия работят по 12 или повече часа на ден, шест до седем дни в седмицата. Някои на пет години!

Рада Бонева: Пазарувам от фермерски пазари, искам да знам кой стои зад вечерята ми

Кои са начините да запазим продуктите по-свежи за дълго време

Тези деца дишат токсични изпарения и пушат ежедневно, редовно трябва да потапят ръцете си във вряща вода и са в контакт с мъртви червеи, които могат да причинят инфекции. Те могат лесно да се наранят от други дейности, не могат да ходят на училище и често биват бити от работодателите си. Няма доказателства подобни практики да са спрени от 2003 г. насам.

Работниците в производството на коприна също са изложени на химикалите, които докосват и дишат ежедневно, на няколко етапа по време на производствения процес. Тези химикали са много вредни за тяхното здраве: те са свързани с различни заболявания и смъртни случаи, а някои от тях са канцерогени.

Продължи да четеш