Ако следродилната депресия не се лекува, това означава взимане на болнични цял живот (ВИДЕО)

За икономическите последици от следродилната депресия, разговаряме с акушер-гинеколога д-р Димитър Георгиев

„Това са лигавщини на жени, които имат време да бъдат в депресия!“

Да, това е реплика, която чух от няколко познати жени в обкръжението ми, докато запалено се опитвах да разбера какво е чувството да си в следродилна депресия. Лошото на такива теми е, че те хващат за гърлото, защото ако си като мен – жена, която все още не е раждала, „призракът“, че не си застрахована това да ти се случи един ден, винаги дебне зад вратата. А, ако съдя по гореспоменатата реплика, определено може и да остана неразбрана, подобно на хиляди други.

И тук тръгнахме по мъките… За да бъдем максимално полезни потърсихме двама специалисти, които да ни разяснят освен същността на следродилната депресия и икономическите последствия за семейството, защото повярвайте, ако хиляди мисли и хормони се блъскат в главата ви, последното за което си мислите е да се върнете на работа, а сметките не спират.... 

Днес ще ви запознаем с гледната точка на лекар, а във втората ни част със специалист по човешки ресурси. Срещаме се с д-р Димитър Георгиев, акушер-гинеколог и основател на клиника за генетични изследвания „НМ Дженомикс“, а понеже ние сме хора на числата и бизнеса изключително силно впечатление ни правят думите му, че по официални данни преди COVID-19 всяка 1 на 10 жени в световен мащаб е страдала от следродилна депресия, а след локдауна и изолацията, числото нараства. За съжаление се смята, че това състояние е много по-често срещано, отколкото разкриват данните, защото много жени не търсят помощ и не са диагностицирани от медицинско лице.

„Следродилната депресия е кражба на най-хубавите моменти на една майка. Вместо да се радва на детето си тя страда, не може да спи, има сериозни нарушения в хранителния режим. При една определена група жени се ражда и мисълта за самоубийство, което е ужасно“, ни казва д-р Георгиев.

По негови думи няма ясно изразени генетични фактори, които да показват дали една жена ще развие подобно състояние. Наблюдава се фамилност, но дали това са генетични фактори или е нещо видяно и възприето от поведението на собствената ни майка в детство, което преповтаряме като модел, все още генетичен текст за ранна диагноза в медицината не може да докаже кое от двете е по-вярно.

Съществуват такива тестове за лечение, които помагат на специалистите да преценят кои са най подходящите методи и лекарства за конкретния случай и кой да я лекува.

„От една страна са психиатрите, които са логичният първи избор на жените. От друга страна обаче за гинеколозите, които твърдят, че това е част от акушерството и грижата за една родилка. Най-деликатният момент идва с даване на антидепресанти, защото те са причина кърмата да бъде спряна или ако се запази, лекарствата да отидат в новороденото, което не е приета практика в медицината“, добавя лекарят.

Според експерта има варианти, ако една жена подозира, че страда от оплаквания, наподобяващи тези на следродилната депресия да си направи изследвания за определяне колко бързо се усвояват медикаментите от конкретния пациент и съответно коя е най-подходящата доза.

„Самата постпартална (следродилна) депресия има няколко различни степение на тежест. Относително леката степен на тъга може да се отключи веднага след раждането – още на 2-3-тия час. Като при малко по-тежките форми обикновено минава време преди жената да усети“, разяснява лекарят.

По негови думи причина за това е настъпване на „хормонална буря“ в организма на жената с падането на плацентата, която произвежда огромно количество хормони.

„Повечето жени усещат това падане на плацентата не физически, а емоционално, защото огромните количества прогестерон и естроген са свръхнормални за една небременна жена. Изведнъж те отпадат. Стоят в кръвта определен брой часове и после изчезват. Започва отделяне на пролактин и окситоцин – два балансиращи се хормона. Окстоцинът е хормонут на астието, който е свързан с кърменето“, обяснява д-р Георгиев медицинското обяснение за появата на депресия.

Самият той казва, че от практиката си познава жени, които са страдали по 3-4 години, защото не са лекувани навреме, а преди години дори е наблюдавал случай с фатален край и самоубийство. 

„Социалноикономическото въздействие е сериозно, защото съществува хипотеза, че това състояние може да хронифицира и да продължи за цял живот. Това означава, че тези пациенти ще са перманентно в болнични“, добавя той и разяснява, че в голяма част от случаите на работа е трудно да разпознаем жена в следродилна депресия се крият и дори ходят да се лекуват в други градове заради стигмата, че може да изгуби работата си.

България е една от страните с най-дълъг период на платено майчинство. Всяка майка у нас може да ползва отпуск по майчинство до 2-годишна възраст на детето, като през първата година получава 90% от предходното си трудово възнаграждение.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN