Еко продукти – кога етикетът отговаря на истината?

Еко маркировките не са абсолютен гарант, че всичко е изрядно

Вярвате ли на етикетите „еко“ или „зелен продукт“? В последно време те сякаш се превърнаха в мода и като всяка мода това започва да натежава – потребителите вече изчерпват доверието си към тези стоки и все по-често възприемат гръмките прокламации на производителите за обикновен рекламен трик. От това пък губят тези, които наистина полагат големи усилия продуктът им да е устойчив. Стигна се до там да се намеси Европейската комисия в опит да регулира нещата.

За първи път в България: Две вериги магазини въвеждат депозитна система за връщане на бутилки (ВИДЕО)

Държавата също обсъжда въвеждането на такава система

• Как Европа ще се бори с greenwashing-а
• Какво е еко маркировка?
• Еко маркировките не са абсолютен гарант, че всичко е изрядно

Експерт: Само най-големите компании са готови за ESG

В новия епизод на Бизнес Видео Подкаст гостува Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България

Разбира се, че има недобронамерени практики. Според проучване на Комисията от 2020 г. 53% от екомаркировките (разгледали са над 230), са неясни, подвеждащи или неоснователни, а 40% са напълно необосновани. Нормално е, след като при половината продукти има разминаване между надписа и съдържанието, потребителите да стават все по-скептични. Въпреки това според друго изследване на Евробарометър 94% от европейците определят опазването на околната среда като важно за тях и изборът на устойчиви стоки може да бъде един от лостовете.

Проблемът с етикетите "Най-добър до" и "Годен до"

А вие правите ли разлика

Как Европа ще се бори с greenwashing-а, който може да стига до рафтовете в магазините? Преди дни беше представена нова Директива с правила и общи критерии, които да гарантират, че това което избираме, наистина отговаря на претенциите за екосъобразност. Амбицията е да се прекъснат заблуждаващите твърдения за ползи за околната среда и да се сложи край на неясните схеми за екомаркировки. В момента документът е под формата на предложение, но както знаем вероятно съвсем скоро ще стане норматив.

Всъщност и в момента има достатъчно начини потребителят да бъде защитен и сигурен в това, което купува, както и производителите да гарантират качеството на продукцията си. Наричат се еко маркировки – или това са онези етикети и сертификати, които доказват твърденията зад етикета. Това става с одитирането от трета, независима външна страна. Въпросът е, доколко сме информирани или доколко ни се отделят време и усилия, за да ги проучим. Но е добре да знаем поне основните и най-разпространени, като например FSC за устойчива дървесина и продукти от хартия, Blue Angel и EU Ecolabel за редица продукти и услуги - от почистващи препарати до места за настаняване, MSC и ASC за устойчиви рибни продукти, Fairtrade и UTZ за справедливи условия на труд (най-често за продукти като какао и кафе) и други. 

„Исках да оставя следа. Да не съм живял напразно“ (ВИДЕО)

Единственият начин да загубиш е да се откажеш сам, казва основателят на L’ali Lab Николай Лазаров

Какво ни казват сертификатите? Има такива, които са насочени към честната търговия, т.е. при тях фокусът е социален и доказват, че например условията на труд за работниците при добиването на дадена култура или направата на някаква стока, са били достатъчно добри и заплащането им е справедливо. Това се отнася особено за култури като кафето, бананите и какаото. От друга страна има сертификати за био продукти – знаете ли, че за да се рекламира продукт като „био“, фермата от която идва поне 2 години трябва да е била в преходен период, т.е. да не са използвани пестициди, а само препарати на биооснова. Сертификатите го гарантират с проверки и изследвания, включително чрез взимане на проби от почвата или продуктите от външен одитор.

Не, подвеждащите послания не са проблем само за потребителите. Всъщност правилата, които се задават от Европа, ще засегнат особено силно бизнеса. До момента всеки производител можеше да прави твърдения за екологосъобразност на напълно доброволни начала без никакви или със съвсем малко доказателства и обосновка в подкрепа на тези твърдения. Новите изисквания спират тези практики – етикети, „еко“, „чист продукт“ и прочие ще стоят само срещу съответния сертификат или научни доказателства.

Ако ти пука за природата, просто пий вода от чешмата (ВИДЕО)

Симона създава карта "Чешмите на България", за да редуцира пластмасата (ЧАСТ 2)

Има вратичка, която Европейската комисия оставя за новите правила – те няма да засягат най-малките в бизнеса, т.е. предприятията с по-малко от 10 служители и оборот под 2 млн. евро. Това се прави, за да има баланс с големите акули в икономиката, при които отделянето на ресурс за проследяване на въздействията от дейността е много по-лесно и няма да разклати бизнеса им. От друга страна правилата се затягат не само за фирмите в рамките на общността, а и за всички извън ЕС, които продават в страните-членки и твърдят, че са „зелени“ и „еко“.

Естествено еко маркировките не са абсолютен гарант, че всичко е изрядно. През годините е имало не един и два скандала с пропуски и фалшификации. Но това е помогнало днес да може да се разчита повече на тях. Някои големи вериги магазини дори сами правят усилия, за да ориентират потребителите си като публикуват всички видове сертификати и специални етикети, които могат да бъдат открити в мрежата им и подробно обясняват значението им.

Снимка: iStock

Дали сте от страната на потребител или производител, темата е еднакво важна за вас. Ако като консуматори обръщаме повече внимание на твърденията зад етикетите, това ще принуждава производителите да са изрядни и честни към нас. Иначе продуктите им няма да се купуват. Ако като хора от бизнеса се възползваме от възможностите, които дават еко маркировките и сертификатите, това ще ни отличи от конкурентите и ще повиши доверието в нас. Някои компании вече го правят и то успешно. За другите скоро може да е твърде късно, когато новите правила вече са задължителни, а те се окажат изоставащи, с неясни твърдения и извън рамката.  

*Текстът е предоставен от denkstatt