"За земята": Изгарянето на отпадъци у нас добива опасни размери

Сдружението представи новия си доклад по темата с отпадъците

От 3 058 хил. тона генерирани битови отпадъци за 2021 г., 32.85% от тях се изгарят. Това са първите заключения на доклада "Изгарянето на отпадъци в България зад завесата- количества, здраве и технологии", който „За Земята“ представи.

Вятърен парк за половин милиард долара ще се строи в наша съседна страна

Ще се произвеждат 400 мегавата възобновяема енергия

Докладът е отговорът на „За Земята“ на тревожната тенденция да се инвестира в изгаряне на отпадъци, която създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране. Резултатът е, че в цяла България никнат като гъби спорни проекти за изгаряне на отпадъци, въпреки опасността за здравето на хората и околната среда.

Първият в света въглероден данък върху добитъка e 100 долара на крава

Правителство на тази страна се съгласи да въведе първия в света данък върху въглеродните емисии върху селското стопанство

Според данни от Националния статистически институт и Евростат за 2021 г., България постига 28.2% рециклиране при поставени цели от 60% рециклиране до 2030 г., 65% до 2035 г. и 10% депониране. Така през 2030 г. ще могат да се изгарят 30-40%. На този етап RDF и остатъците от сортиране представляват близо 58% от позволения капацитет на инсталациите за изгаряне. 

Пълната версия на доклада предстои да бъде публикуван през есента на 2024 г. В него ще се направи и сравнение между технологиите, използвани от операторите, които имат право да изгарят отпадъци в България — „Холсим България“ и „Хайделберг матириълс Девня“, „ТЕЦ Бобов“ АД, „Топлофикация Сливен“ ЕАД и др., както и върху негативните здравните ефекти, за които се знае твърде малко. 

„Бяла боя вместо климатик“: Боядисани покриви охлаждат домовете на бедните в Индия (ВИДЕО)

Къщите в бедняшкия квартал са малки, импровизирани конструкции, направени от материали, задържащи топлината

„Причина са изследването е желанието ни да вдигнем завесата и осветлим въпроса относно количествата изгорени отпадъци, използваните технологии и ефектите, които тези процеси нанасят на здравето на хората и околната среда. На първо място, липсва единна, сравнима и разбираема информация относно количествата изгорени отпадъци на територията на България. Гражданите не са наясно и със здравните ефекти и рискове за околната среда от използването на различни технологии за изгаряне, като подробен доклад, разглеждащ тези теми, ще бъде публикуван през есента на 2024г. Не се обсъжда и причината за все по-големият натиск за увеличаване на капацитетите за изгаряне.“, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.

Градски транспорт на водород: В коя европейска страна има най-много станции?

В целия ЕС те са 265, у нас отскоро има една

Припомняме, че изгарянето се смята за остарял и нерентабилен начин за справяне с отпадъците — проектът за завод за изгаряне на отпадъци в София щеше да е последният инсинератор, построен с евросредства, ако не беше обявен за незаконен в съда. Вече съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат отлични резултати с устойчивото си управление на отпадъците, без да прибягват към тяхното изгаряне.

Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.