Рядка монета от фамилията на Джон Адамс е продадена на търг за $2.5 млн.
Смята се, че тя е от 1652 г. и тежи 1.1 грама
Като цяло лунното сметище съдържа близо 200 тона човешки предмети
След повече от 50 години изследване на Луната, човечеството оставя своя отпечатък върху единствения естествен спътник на Земята. Това, което Едуин "Бъз" Олдрин описва като "великолепна пустош" на безмилостно сивата повърхност, е осеяно с части от космически кораби, лунни бъгита (включително едно с библия на таблото) и тонове техническо оборудване, казва The Guardian.
Разпръснати около местата за кацане има и други странни предмети, които никога не е трябвало да се върнат у дома: перо на сокол, копие, торби с човешки отпадъци, семейна снимка и алуминиева фигура.
Като цяло лунното сметище съдържа близо 200 тона човешки предмети. Прашните останки от ракета Сатурн V и от мисиите „Аполо“ са най-тежките единични елементи.
След това са останките от космически кораби, които са се разбили в края на своите мисии в лунната повърхност. Има дузина съветски сонди на мисията „Луна“ от 60-те години на миналия век - почти два пъти повече US Rangers, Lunar Orbiters, Surveyors и по-нови станции, най-малко четири японски космически кораба и други роботи, изпратени от Европа, Китай и Индия.
Последните останки, които ще останат на Луната, са от разбилата се мисия на руската сонда "Луна-25" на 20.08.2023 г.
Освен всички останки, разпръснати по Луната, има роботизирани спускаеми апарати и роувъри, които просто са с изтощени батерии или хардуерът им е износен.
„Луна-9“, първият космически кораб, успял да кацне успешно, е на западния край на близката страна на Луната. Такъв е и съветският великолепен „Луноход 1“. Към тях в лунното гробище се присъединяват Surveyor 1, първата от няколко американски сонди, които се приземиха меко на повърхността, и три лунни бъгита, изхвърлени от „Аполо 15, 16 и 17“. Джеймс Ъруин, астронавт от „Аполо 15“, оставя библия на таблото на бъгито на неговата мисия.
Отвъд катастрофиралите, изкопаните и повредените технологии на Луната има лични вещи, които астронавтите са оставили след себе си. Сред тях са двете топки за голф, които астронавтът от „Аполо 14“ Алън Шепард изстрелва на лунната повърхност.
Екипажът на „Аполо 15“ пренесе на Луната алуминиева фигура с височина 8,5 см., създаден от белгийския художник Пол Ван Хоейдонк, падналият астронавт е положен настрани с плоча с имената на астронавти и космонавти, загинали по време на космическата надпревара. В края на последната лунна разходка на „Аполо 15“ Дейвид Скот изважда перо на сокол и чук и демонстрира теорията на Галилей, че при липса на въздушно съпротивление различните обекти падат с еднаква скорост. Елементите все още са там, заедно с 12 чифта ботуши, сто банкноти от 2 долара, взети в космоса като талисмани за късмет, малка златна маслинова клонка, оставена от Нийл Армстронг като символ на мира и семейна снимка, поставена на земята от Чарлз Дюк, астронавтът от „Аполо 16“, който през 1972 г. стана 10-ият и най-младият човек, стъпил на Луната.
Там също има изобилие от технически боклуци. Местата за кацане на „Аполо“ са осеяни с камери, захранващи агрегати, щипки, бормашини, кърпи, четки, гребла и инструменти за копаене на канали, както и научни експерименти, които измерват праха, сеизмичните вибрации и слънчевия вятър. Някои от артефактите все още служат за научна цел.
Смята се, че тя е от 1652 г. и тежи 1.1 грама
Невинаги можеш да задържиш това, което си намерил
Блокът вече е включен в електроенергийната система