Българският шериф в Дивия онлайн запад

Защо българите изгубихме „славата“ си на умели хакери?

След повече от 20 години опит в сферата на киберсигурността като част от големи компании, Петър Кирков днес е национален координатор в тази област. Българският шериф в модерния онлайн уестърн…

Защо българите изгубихме „славата“ си на умели хакери? Дали киберсигурността е процес, а не цел? Тя ли е най-неблагодарната, но и една от най-важните области на професионално развитие днес? А кои са предимствата ни като… държава стартъп?

Дали е вечна битката между престъпниците и онези, които се опитват да им попречат? Като че ли напредъкът на технологиите просто изведе престъпността на нови нива и отвори нови предизвикателства…

Как всеки ден минаваме през Koprivshtitsa?

Става дума за нещо, разработено от един впечатляващ български учен…

Така смята и днешният ни герой. Макар че, улисани в еуфорията от развитието на изкуствения интелект, някои виждат именно в тази технология края на престъпността.

„Аз съм скептичен“, признава Петър Кирков. „Както е казал Хари Худини, няма ключалка, изобретена от човек, която човек да не може да отключи. Поне през последните 30 години това преследване продължава и предполагам, че няма да се промени, това ни е парадигмата“.

Според него голямото предизвикателство в момента е в това, че има изключително различно ниво на дигитална култура. Що се отнася до най-актуалните направления, все още няма нито стандартизация, нито регулации. Но това е и естественият процес с всяка нова технология, която развиваме и едва след това опознаваме. 

„И в Дивия Запад е било така – започва нещо ново, настава беззаконие, някои хора виждат възможностите и започват да правят пари. Именно те казват: „Чакайте, на мен ми трябва сигурност“. Пристига инфраструктурата, създават се закони, структури, които да наложат ред. Същото се повтаря в киберсигурността. Интернет се разви дотолкова, защото нямаше регулации. Сега именно той движи света напред“.

Едно време българите имаха световна „слава“ като много добри хакери и създатели на някои от най-„успешните“ вируси. През последните години обаче това се промени и според Петър Кирков е съвсем логично да е така. „Преди имахме относително добре развита айти индустрия, произвеждахме компютри. През преходния период голяма част от тези хора нямаха работа и по някакъв начин започнаха да използват тези умения. Нямаше как да изкарват пари, затова ги използваха за постигането на слава под някаква форма. След което обаче икономиката се разви, тези хора станаха ценни и в момента имаме огромен недостиг на работна ръка. Тоест, за всички потенциални писачи на зловреден код е много по-лесно и икономически изгодно да работят нормална работа“.

От друга страна, дори тази слава в един момент може да се превърне в предимство. Киберсигурността е все по-актуална и многопластова тема в световен мащаб. Кадрите не достигат, услугите стават скъпи и комплексни. Затова немалко специалисти са на мнение, че страната ни би могла да се превърне в регионален лидер.

Задава ли се роботът домашен помощник?

От другата страна е областта, в която ще търсим бъдещите си домашни помощници. Именно тук нашият събеседник ни представя… Мара.

На това мнение е и националният ни координатор в тази област.

„Ние имаме потенциал, защото в много случаи нямаме обремененост. Например, имаме един от най-добрите баланси между половете, в IT индустрията работят над 30% жени. Но това не е някакво постижение, което сме си поставили за цел и сме изпълнили. Получило се е благодарение на българската култура, че всички работим. Обществото ни е изградено така, имаме детските градини, с всичките им недостатъци, имаме дълго майчинство“.

„Понякога, започвайки по-късно в дадена сфера, това ти позволяват да скочиш напред“, казва Петър Кирков. „Да, имаме потенциал да се развием, ако структурираме програми за обучение и ги насочим към децата. Специалисти по киберсигурност явно ще се търсят много, поне през следващите 10-20 години. Половината деца, които сега влизат в училище, ще работят професия, която в момента не съществува.

Далеч съм от мисълта, че ние, като нация, сме специални, по-умни от останалите, това е синдромът на малката държава. Но в някои случаи може да имаме предимство, защото нямаме обременеността на западните държави, където тези структури са изградени и има традиции. От тази гледна точка може би сме държава стартъп – тепърва създаваме много области, така може да реагираме доста по-бързо и да сме по-адаптивни“.

Киберсигурността често е и най-скритата част от айти света, смята Петър Кирков. Защото човек никога не може да е сигурен, че е покрил всички рискове. 

„Тя е изключително неблагодарна работа, защото на практика няма възвръщаемост от инвестициите. Киберсигурността работи, когато нищо не се е случило, а тогава се задава въпросът „за какво плащаме?“. За нея винаги се дават твърде много пари до момента, в който не се дават достатъчно. Нещо, което мен ме привлече към нея, е, че киберсигурността не е цел. Няма вариант, в който да кажем: „Край, ние сме киберсигурни, приключихме“. Тя е процес. Има цикъл на постоянно анализиране какво се случва и адаптиране към него“.

„Оскар“, съвършеният отпечатан череп

Д-р Ваньо Везиров е лекар по професия и образование, но предприемач и иноватор по душа

„Киберсигурността трябва да е като ВиК услугите“, усмихва се специалистът. „Да знаем, че е там, но не и да ни се набива в очите до момента, в който не ни потрябва…“

А дали и на специалистите по киберсигурност се случва… да кликнат на съмнителен линк? Кои са най-актуалните и опасни кибератаки и как можем да се предпазим от тях? 

Отговорите на Петър Кирков ще намерите на сайта Дигитални истории.