Социалните мерки не заместват липсващата политика срещу бедността

Трима анализатори в коментар на класацията на Евростат за риска от бедност и социално изключване

Социалните мерки в помощ на бедните граждани са важни, но са само кръпки и не решават проблема на българското общество. Няма я политиката, която премахва бедността. Това заяви бившият социален министър Иван Нейков в ефира на bTV в коментар на изследването на Евростат, според което 49% от българите са в риск от бедност.

Проблемът е, че България не е оглавила тази класация, а заема едно и също място, откакто европейската статистическа служба измерва риска от бедност и социално изключване. Това посочи директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев.

Икономистът от „Индъстри Уоч” Лъчезар Богданов също подчерта, че България е ситуацията в България не се е влошила, а винаги е била такава, защото държавата е най-бедната членка на Европейския съюз. „Това изследване показва, че има връзка между растеж, инвестиции и бедност. Пряка е връзката между възможността да имаш доходи и да можеш да си позволиш някакъв стандарт на живот”, заяви той.

Стандартът на едно семейство от Врачанско

Венцислав и Аделина Величкови, които живеят в най-бедния регион на България и Европа, са семейство от три години. Отглеждат сина си в бащиния дом на съпруга във врачанското село Оселна.

Липсата на препитание в Искърското дефиле принуждава връстниците на Венци всеки ден да пътуват до столицата, за да оцеляват. Той самият е изключение - работата му като хлебар в местната фурна обаче не е лесна.

Таткото пресмята, че съвсем скоро само неговата заплата от 400 лв. ще крепи семейството, защото малкият Браян вече е навършил година, в резултат на което социалното майчинство на Аделина от сто лева се прекратява. „Аз не съм работила никога, защото няма къде, просто съм на такъв етап от живота си, че като свърши майчинството, или трябва да започна работа, или трябва да разчитам на бащата”, казва Аделина.

И двамата родители са със средно образование. Бащата казва, че на този етап не може да превърне хлебарството в собствен бизнес, защото изискванията и средствата, които трябва да вложи, са непосилни за него. В най-добрия случай съпругата му се вижда като продавачка в някой от местните магазини. Опитът й да следва висше продължил само две години. „Като си платиш квартирата, семестъра, сметките, като тръгнеш с градски транспорт, просто не стигат, доникъде”, обясни тя.

Двамата изплащат заем от 2000 лв., а в грижите за малкия помагат всички баби и дядовци. Надеждата на младото семейство е в този край, навремето хранен от едно-единствено предприятие, да се стимулира частната инициатива и да се привлекат чужди инвеститори, за да останат младите у дома.

Квалификация и инвестиции

Иван Нейков подчерта, че съществува един чисто български феномен, който статистиките пропускат да отчетат – собствеността на жилище. „Българите не плащат наеми. Ако си собственик на жилище, Евростат веднага те вади от групата на бедните”, обясни анализаторът. Той обаче подчерта, че всяка година в България расте делът на хората, които не могат да водят живота, който искат.

Любен Томев предупреди за изключително тревожната тенденция, че дори да бъдат създадени нови работни места, идва поколение от около 600 000 души, голяма част от които са неграмотни и ще могат да работят нискоквалифицирана работа срещу ниски доходи. „Важно е да се помага, но трябва да се инвестира в хората”, препоръча анализаторът от КНСБ.

Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч” определи образованието като най-важно в това отношение. „В Швеция например, един от трима работещи е непрекъснато в някакъв проект за преквалификация. В България това е едва около 1,5%. Там където няма заетост, риска от бедност е 2-3 пъти по-висок”, обясни той.

Икономистът нарече образованието „личен избор” и посочи освен него необходимостта от условия някой да инвестира в дадено населено място. „Ако си последен, не е достатъчно да тичаш заедно с другите, трябва да си много по-добър. Трябва да предложим нещо повече от законодателство”, обясни той.

С коментар по въпроса за допълнителната квалификация се включи и Иван Нейков, който обясни, че липсва връзка между новите умения и нуждите на работното място – затова квалификациите на много хора не са били отразени в заплащането им. „Ние отчитаме дейност по квалификация, а на пазара на труда се оказва, че не това се търси”, обясни Нейков. Той обаче отправи и критика към работодателите, които според него също имат отговорност към повишаване на уменията на служителите си, а не само държавата.

Любен Томев подкрепи тази теза със статистиката, че едва 20% от работодателите са вложили някакви пари в квалификацията на служителите си. „Работната сила по никакъв начин не се поддържа”, смята той.

Лъчезар Богданов обаче посочи, че работодателите ще инвестират, когато това е част от цялостната промяна на средата към по-добри условия.