Проф. Димитър Иванов: Икономиката ни е пред хоризонт с тежки мрачни облаци

Вземането на дългове евтино е рационално решение, смята той, но прави някои уговорки

„Българската икономика се намира пред хоризонт с тежки мрачни облаци“. Основният проблем е липсата на задвижени двигатели на вътрешен икономически растеж – икономиката не работи, работят еврофондовете, работят инжекции“.

Това каза проф. Димитър Иванов в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Кризата от 2007 – 2008 г. не си е отишла, тя продължава в друга, по-сложна фаза, коментира той. Натрупаните в света дълго в момента са три пъти повече, отколкото бяха в началото на кризата през пролетта на 2008 г.

Три основни зони в света – Америка, Европа и Китай, които формират 62% от БВП на световната икономика, са пред сериозно земетресение.

България съумя донякъде да се запази от сериозните удари на кризата, но закъсняваме в областта на реформите – на трудовия пазар, финансовата система, дълговете на домакинствата, частния сектор, корпоративния сектор и публичния сектор продължават да нарастват. Всичко това, този крупен дългов ресурс, продължава да тежи на българската икономика.

В момента имаме много евтин външен финансов ресурс. България се нуждае от свежо финансиране. За съжаление, чуждестранните инвеститори в този момент нямат апетит да дойдат у нас. „В този смисъл вземането на дългове евтино е рационално решение. Но тук можем да бъде много прецизни и много внимателни. Първо динамиката на вземането на дълговете вече надвишава няколко пъти темпа на икономическия растеж (...) Вторият голям проблем е, че не само ние, но и парламентът не знае къде отиват тези плащания, за какво се използват. Не виждаме никакво сериозно реконструиране на основните сектори в българската икономика. От тук се създават съмнения“.

Изплащането на тези дългове, които вече ще достигнат 20 млрд., се натрупва в периода 2020 – 2022 г., и това ще бъде много тежко обстоятелство за българската икономика, каза проф. Иванов.

Основната икономическа критика от страна на Европейската комисия (ЕК), изпратена на правителството на 18 май, обръща внимание на изоставането във всички основни сектори на икономиката и прави много сериозни препоръки.

Основното, върху което се спира, са забавена реформа във финансовия сектор, като поставят задължително условие до края на годината националните тестове на банките, застрахователните и пенсионните дружества да бъдат извършени.

Забавена е реформата и на трудовия пазар и целия социален модел, пише в документа. ЕК обръща сериозно внимание на т.нар. дълготрайно безработни и на младежката безработица, по които няма промяна на нивата в последните 4 – 5 години.

Освен това ЕК има съмнения по прозрачността на финансовите операции у нас, използването на трети лица при различни банкови и финансови транзакции, на публичните поръчки, конкурси и договори и финансовата обезпеченост на нашата пенсионна система.

Вижте целия разговор във видеото.