Отвореният трудов пазар в Европа - минус 7000 лекари у нас

При компютърните специалисти от няколко години обаче се наблюдава обратната тенденция

Какъв е ефектът от отварянето на трудовия пазар в Европа у нас? Най-остра е липсата на специалисти в здравеопазването, отчитат експерти. От Агенцията по заетостта напомнят, че на територията на Европейския съюз работа може да се търси и с помощта на единната европейска интернет система за наемане на работници от общността.

Единственият бранш, където анализаторите вече виждат наченки на остър дефицит на кадри е здравеопазването. Най-малко седем хиляди лекари са имигрирали в друга страна от Европейския съюз, Швейцария и далечна Канада.

„Вече има цели региони в страната, по които в отделни специалности няма лекари. Все по- страшно е”, казва д-р Цветан Райчинов.

При компютърните специалисти от няколко години обаче се наблюдава обратната тенденция. Все повече софтуерни специалисти искат да работят в родината си. Дори и дистанционно.

„Поради причината, че 2000 евро в България не са като 4000 евро в Германия, където само за наем трябва да дадеш 1000-1500 евро”, обяснява Светлин Наков.

Но все още много нискоквалифицирани професии предпочитат да работят на Запад, където заплатата за същия вид труд е доста по-голяма.

Агенцията по заетостта напомня на българите, които искат да заминат в Западна Европа, преди да ползват платените услуги на частни трудови борси и посредници, да разгледат има ли интересна обява за тях в безплатния европейски интернет портал за наемане на работници в общността. Тук има стотици предложения.

„За Германия търсим 400 души, където предлагат пълен пакет. Не само заплата, ами и ангажимент за квартира и за езиков курс. Така че възможности има много”, коментира Асен Ангелов.

За българските работодатели пък специалистите напомнят, че бежанската вълна от Сирия е шанс да наемат нискоквалифицирани работници. „И не мога да разбера защо никой не съзира възможностите, които се отварят пред тях и да наемат такива хора”, посочва Надя Василева.

В същото време регистрите на НОИ и на данъчните показват, че у нас легално работят над 12 хиляди европейски граждани. Освен млади хора, в България на работа идват и мениджъри на много високи позиции, които прекарват в българските подразделения не повече от 3-4 години.