САЩ наложи санкции на Газпромбанк, за да ограничи износа на руски газ
Европейските държави използват банката, за да плащат газа, който все още купуват от Русия
Не били виновни производителите, а котировките на световните пазари
Скъпа пшеница – скъп хляб. Това просто и логично обяснение стои зад рекордната цена на брашното и хляба, а не евентуални спекулации от страна на производителите в бранша. Това заяви пред bTV Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите в България. По думите й не може да се говори и да се очаква спекулативно покачване на цените, защото има достатъчно голяма конкуренция в сектора на хлебопроизводството и това няма как да бъде допуснато.
Така на практика Влахова потвърди тезата на земеделския министър Мирослав Найденов, който във вторник обяви, че има обективни причини за по-високата цена на хляба – рекордно скъпата пшеница и поскъпването на енергоносителите.
„Покачването се дължи най-вече на покачването на цените на световните пазари. За щастие България е производител на пшеница и не страда от недостиг. Дори напротив -производството надхвърля многократно потреблението”, увери председателят на Съюза на мелничарите у нас.
По думите й не е коректно да се търси вина за по-скъпия хляб в производителите, въпреки че някои от тях имат запаси на купена при по-ниски цени миналогодишна пшеница. „Всяка мелница сама се снабдява, сама си знае какви са и запасите и от какво количество нова суровина се нуждае. Чисто технологично в един момент има смесване на стара и нова реколта пшеница. Точно по тази причина поскъпването на хляба стана плавно, а не както при пшеницата, която стартира на 300 лева за тон без ДДС, а сега е на около 450 лева за тон. Това е голям скок”, поясни още Влахова.
От своя страна Злати Златев – председател на Националния съвет по зърното подчерта, че зърненият баланс на страната е осигурен. „Радваме се и на по-добро качество на пшеницата в сравнение с минали години. Затова имаме и голям износ, за миналата година той е бил 2 375 000 тона”, каза експертът.
Хлебопроизводителите вече наблюдават рекордното поскъпване на брашното в последните десетина дни, но засега удържат цените на нива отпреди поскъпването.
„Ценовият скок е рекорден, в близките 1-2 години нямаше такова поскъпване. Към момента плащаме 1000 лева на тон за брашното за закуски и 800 лева – за хляба”, поясни Георги Георгиев – производител. По думите му се наблюдава тенденция на спад в търсенето, като не е ясно дали това е заради поскъпването на хляба или заради традиционно слабия летен сезон.
Европейските държави използват банката, за да плащат газа, който все още купуват от Русия
Производството на мляко достигна 160,8 милиона тона през 2023 г.
52 % от лондончани не смятат, че коронацията трябва да се плаща от данъкоплатците