Режат заплатите на болничните директори до 2230 евро по-малко на месец

Очакваният ефект е близо 190 хил. евро по-ниски разходи месечно и над 2,2 млн. евро годишно

Министърът на здравеопазването намали размера на балната единица, по която се изчисляват заплатите на директорите на държавните болници. Така от досегашните 80% - 100% става на 60% от минималната работна заплата. Целта е възнагражденията да отразяват реалните финансови резултати и управлението на лечебните заведения, а не просто заеманата позиция.

Решението ще ограничи директорите да получават високи заплати, когато финансовото състояние на лечебното заведение не ги оправдават. Това става ясно от официално съобщение, публикувано в страницата на Министерството на здравеопазването.

Промяната вече е в сила във всички 34 дружества, в които държавата е едноличен собственик.

Какво получавам, когато плащам здравни осигуровки всеки месец?

Здравната осигуровка осигурява достъп до първична и специализирана извънболнична медицинска помощ

Какъв е очакваният резултат?

Снимка: iStock

Очакваният резултат е близо 190 хил. евро по-ниски разходи месечно, или над 2,2 млн. евро годишно. Тези средства остават в лечебните заведения. Възнагражденията се определят по точкова система. Тя отчита мащаба на болницата, но и нейното финансово състояние, задълженията, ефективността на управлението и политиката към медицинските специалисти.

С въведеното намаление на балната единица до 60 % от МРЗ, най-високите възможни месечни възнаграждения са:

• за изпълнителен директор - до 8 930,88 евро, с 2 232,72 евро по-малко;
• за управител на ЕООД - до 5 953,92 евро, с близо 4 000 евро по-малко;
• за член на съвет на директорите - до 2 976,96 евро, със 744,24 евро по-малко;
• за контрольор - до 2 381,57 евро, със 719,43 евро по-малко.

Това са максималните размери при пълните 16 точки по методиката. При по-ниска оценка възнагражденията са по-ниски.

България №1 в ЕС: 77% от здравните разходи отиват за медикаменти

Около 11–12% от населението не са здравно осигурени

Кои критерии ще определят директорските заплати в болниците?

Снимка: iStock

За размера на възнагражденията ключово значение ще имат финансовият резултат, рентабилността и стриктното покриване на текущите и просрочените задължения на лечебното заведение. Управлението ще се оценява и според политиката за привличане на млади кадри — болниците, в които специализантите надхвърлят 5% от общия персонал, ще носят на ръководството си до две допълнителни точки.

Бонуси за грижа към екипа и пациентите обаче ще се присъждат при строги условия. За да ги получат, болниците трябва да поддържат поне 75% използваемост на легловия си фонд и гарантирано да изплащат на медицинските си специалисти заложените в Колективния трудов договор възнаграждения.

Реформата засяга общо 60 лечебни дружества в страната. В 34-те изцяло държавни болници новите правила вече са факт, докато за останалите 26 със смесено държавно и общинско участие предстои промяната да бъде гласувана от съответните общи събрания.

Какво е становището на Българската болнична асоциация?

На фона на тези промени, Българската болнична асоциация (ББА) излезе с официално становище относно цялостните предложения на Министерството на здравеопазването за административна реформа. От организацията подчертават, че подкрепят необходимостта от промени, но само когато са базирани на задълбочен анализ. От ББА обаче предупреждават за липса на достатъчно разчети и обосновка в предложенията на министерството:

„Предложената от Министерството на здравеопазването административна реорганизация поставя редица въпроси, на които към момента липсват убедителни отговори. Не е представена оценка на въздействието, липсват ясни разчети за очакваните резултати, както и конкретен анализ как предлаганите структурни промени ще подобрят достъпа на пациентите до здравни услуги, ще повишат качеството на контрола или ще оптимизират работата на системата. Същевременно не е ясно и какви реални финансови икономии се очакват и по какъв начин те ще бъдат постигнати.“

Притесненията на асоциацията обхващат ключови структури в сектора като Регионалните здравни инспекции, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Центъра за асистирана репродукция и Спешната помощ. От ББА посочват, че подобни промени трябва да се правят само при доказано по-добър нов модел.

Особено внимание в становището се обръща на опасността от централизация:

„Особено сериозно притеснение буди заложената тенденция към централизация на функции, които днес се изпълняват в непосредствена близост до гражданите и лечебните заведения. Регионалният капацитет е необходим елемент от управлението на общественото здраве. При кризи, епидемии, бедствия или необходимост от бързи организационни решения именно местните структури осигуряват своевременна реакция и координация. Всяка промяна, която ограничава тяхната оперативна самостоятелност, следва да бъде изключително внимателно анализирана.“

Асоциацията допълва, че подкрепя оптимизацията чрез дигитализация и споделени услуги, но настоява за широк дебат.