Биткойнът достига рекордни стойности и се насочва към 100 хил. долара
През тази година стойността на криптовалутата е нараснала двойно
Българинът, който превърна водата в гориво, и каква е тайната намеса на ЦРУ
Една история за мистерията на Брауновия газ
„Всички предимства на Брауновия газ не се ползват в България, а това е българско изобретение и той го е защитил като такова в Америка.“
инж. Цвети Цветков
Малкият гений
На връх Великден на 16 април 1922 във Варна се ражда момче. Кръщават го Илия. Илия Георгиев Вълков е роден в голяма къща на знатна фамилия. Баща му Георги Кожухаров е бил син на известен търговец, а майка му - добре образована жена, завършила френски колеж.
От ранна възраст малкият Илия е проявявал интерес към техниката и ходел в работилницата на баща си да гледа как работят машините. Бил отличен ученик и първенец на класа си.
Въпреки волята на баща си той започва да учи в търговска гимназия, макар винаги е бил привлечен от техниката. Още на невръстна възраст започнал да строи апарати, които за учудване на всички работели.
Обичал фантастичната литература и се научил да чете още на 5 години, а да пише на 6, а любимият му писател бил фантастът Жул Верн, разказващ в своите романи за най-различни невиждани дотогава апарати и изобретения. Един ден докато Илия четял „Тайнственият остров“, огромно впечатление му направила реплика на главния герой: „Един ден водата ще бъде разложена на съставните си елементи и те ще се превърнат в мощна управляема сила“.
Прочетеното променя завинаги бъдещия изобретател.
„Да приятели, мисля, че един ден водата ще се употребява като гориво и нейните съставни части - водородът и кислородът ще се използват като източник на светлина и топлина, много по-могъщ от въглищата. Въглищата на бъдещето – това е водата“. Тези думи на Жул Верн, написани през 1895г, буквално обсебват Илия Вълков.
След като споделя идеята си вкъщи, всички започват да му се присмиват, споделя неговата внучка Радослава Шумкова във филма от поредицата на bTV “Неразказно в историята“.
Наричат го фантазьор. Фантазьор, мечтател - такъв понякога е изглеждал и пред съучениците си от търговската гимназия, която той завършва с отличие. Въпреки това Илия не става търговец.
През 1941 г. България като страна от тристранния пакт изпраща войници в Западна Македония, в Тасос и Самотраки, а Илия отбива военната си служба на Самотраки като част от 22-ри полк.
Снимка:
btvnovinite.bg
След войната в България идва и новият политически строй. След възприемането на новите комунистически порядки и ценности, семейството на Илия е квалифицирано като буржоаазно (т.е враг) и преживява огромни материални сътресения. Отнемат работилниците, магазините и разграбват имуществото и ценните предмети от дома му.
Малко след тези събития Илия постъпва в Държавната политехника във Факултета по електроинженерство. По това време започва и паралелно работа в Каварна и един ден, докато пътува във влака, среща момиче, което отива към фабриката, в която работи. С пъстри очи и гъста черна коса, младата дама впечатлява Илия.
„Тя не го е харесвала много, но той е бил много настоятелен и успява да я спечели“, казва внучката на Юл Браун.
Двамата влюбени заживяват във Варна при майка му. В същото време той продължава да експериментира с нови техники и изследване на радио честотите.
По време на режим, в който съществува човек с познания по радио системи над средните и произход от буржоазно семейство, сякаш очаквано се случва нова криза в семейството. Една вечер властите нахлуват в дома му, арестуват го и решават да го изпратят в лагера в Белене.
Тежките години в Белене за него свършват през 1950г. след 2 и половина години затвор.
Далеч от дома - далеч от сърцето
След Белене, той осъзнава, че не може да осъществи идеите си в комунистическа България и тук винаги ще бъде обречен на посредственост и бъдеще без мечти. Планът за бягство е съставен…
Жена му отказва да тръгне с него, защото по това време е бременна в седмия месец. В края на август през 1952г. Илия бяга с негов познат през Турция. Още с навлизането в турския териториални води беглецът е заловен и е изпратен да лежи в турски лагер. Обвинен е в шпионаж за България и остава в плен цели 5 години.
Помощта идва от неочаквано място. Мистериозен офицер от ЦРУ с фамилията Браун помага на Илия да излезе от турския лагер. Турските власти обаче не оставят нещата да завършат толкова щастливо за всички и решават да изпратят освободените затворниците в Австралия. Натоварват ги на кораб и така една част от живота на Илия Вълков свършва, за да се роди Юл Браун.
Сбогом Илия Вълков и добре дошъл Юл Браун
Той сменя името си на Юл – англоезичната версия на името Жул, от любимия му писател Жул Верн, и Браун на мистериозния американски офицер, който му помага да избяга.
През цялото време в Австралия той изпраща писма на жена си, но писмата остават задържани от властите в България. Юл прави множество опити да разбера и какво се е случило с детето му. Но писмата така и не стигат до жена му. Тя го чака 50 години…
Записва се в университета в Сидни, завършва инженерна специалност и веднага след това започва да работи в големи компании като електроинженер, а в една от тях дори стига до поста технически директор на завод за детектори.
Точно по това време Юл Браун създава детектор за откриване на оръжие с приложение на обществени места. Детекторът не само открива метали, но и ги разграничава, например открива високовъглеродни метали, от които се изработват оръжия. За съжаление, заради по-скъпата цена на апарата така и не се стига до масово използване въпреки високото качество. След провала на тази разработка, в която е вложил много от времето и усилията си, Юл напуска компанията.
Основава собствена компания с името „Уотърфил“. След няколко години работа стига до откритието си, чрез което успява да накара водата да гори.
