България купува ток от Гърция на обяд, а вечер ѝ го продава обратно

България е модернизирала и преносната си мрежа

България все по-често внася електроенергия от Гърция през деня, за да я изнесе отново в пиковите вечерни часове. Промяната се дължи основно на бързото развитие на батерийното съхранение в страната, което променя трансграничните енергийни потоци между двете държави. Това сочи анализ на Европейската комисия, цитиран от гръцката медия Kathimerini, цитирано от БГНЕС.

Какво показват данните?

През август българският внос от Гърция е достигал до 750 MW около обед, докато в обратната посока износът към южната съседка се е качвал до около 700 MW около 20:00 часа. Обръщането на потока отразява капацитета на България да съхранява по-евтината дневна слънчева енергия и да я пуска обратно на пазара, когато търсенето и цените скочат.

Тези уреди харчат ток дори когато са изключени

Ицмервания разкриват как устройства „крадат“ скъпа електроенергия дори когато са изключени

Слънчевата енергия променя пазара

Соларното производство на електроенергия в България се е увеличило рязко – от 4 процента от общото производство през 2021 г. до 21 процента през 2026 г., а инсталираната фотоволтаична мощност се е повишила от 1,3 до 7,2 гигавата. Механизмът на ЕС за възстановяване и устойчивост е финансирал половината от този ръст чрез програма за 3,2 GW, която комбинира ВЕИ инсталации със системи за съхранение. По този начин общият инсталиран батериен капацитет в България вече надхвърля 16 гигаватчаса, а в пиковите периоди батериите могат да покриват до 30 процента от цялото електропроизводство.

Ефектът от съхранението е особено видим при цените на електроенергията. През август 2024 г. вечерните цени са били с 150 процента по-високи от средно дневните, а през август 2026 г. разликата вече е спаднала до 40 процента. Според Европейската комисия пиковите цени биха били с до 150 евро на мегаватчас по-високи, ако ценовите колебания бяха продължили по модела от 2024 г. – сравнението обаче остава хипотетично.

България е модернизирала и преносната си мрежа, опростила е процедурите за разрешения и за присъединяване към мрежата, укрепила е връзките си с Гърция и Румъния и е отворила балансиращия си пазар през 2025 г. Обновената мрежа може да поеме допълнителни 5,4 GW ВЕИ мощност. Ефектът се усеща и отвъд връзката с Гърция. През август, когато производството на румънската АЕЦ „Чернавода“ беше намалено, България изнесе приблизително 1 GW повече електроенергия към Румъния в пиковите часове в сравнение с преди две години.

България е от водещите страни в Европа по капацитет за съхранение на енергия чрез батерии

Очаква се в резултат на инвестиции да бъдат изградени около 3 гигавата нови соларни фотоволтаични мощности

Гърция също залага на батериите

Снимка: Reuters

Докато България увеличава капацитета си за съхранение, Гърция също подготвя мащабни проекти в тази посока. Гръцкото министерство на енергетиката съобщава за 831 подадени заявления за присъединяване на батерийни системи към електрическата мрежа. Общият заявен капацитет достига 12 319 мегавата.

Заявленията са подадени в отговор на покана за проекти за батерийно съхранение с общ капацитет до 4700 мегавата.

Така електроенергийната търговия между двете държави постепенно придобива нов характер – вече не става дума само за това кой произвежда повече ток, а и кой разполага с капацитет да го съхранява и да го предлага на пазара в най-подходящия момент.

България вече е „Батерията на Балканите“

Размяната на електроенергия с Гърция е част от по-голяма промяна в позициите на България на регионалния енергиен пазар. Страната се превръща в един от водещите пазари за батерийно съхранение в Европа, като според анализ на Reuters от октомври 2026 г. капацитетът на системите за съхранение достига около 6 гигавата. Това носи на България и прозвището „Батерията на Балканите“.

Ефектът вече се вижда и в търговията със съседните държави. През лятото на 2026 г. България е увеличила износа си на електроенергия, като е подпомогнала и Румъния в период, когато производството на нейна ядрена мощност е било ограничено заради ниските нива на Дунав. Така батериите се превръщат не само в инструмент за печалба от разликите в цените, но и във фактор за сигурността на електроенергийните системи в региона.

Това обаче не означава автоматично по-ниски сметки за домакинствата. Ефектът от батериите се проявява най-напред на борсовия пазар и при индустриалните потребители. Регулираните цени за битовите клиенти не се променят автоматично с всяко поевтиняване на електроенергията на борсата.