Това са разликите между стопанисвана и нестопанисвана гора в България (ВИДЕО + СНИМКИ)

България е на 8 място в ЕС по горски територии, а бизнесът и горските стопанства продължават спора за цените на дървесината

България заема осмо място по горски територии в ЕС. Това показват данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП).

• За последните 100 години горите у нас са увеличили територията си близо 2 пъти, според данни на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ).
• За период от 60 г. запасът им e нараснал 3 пъти (от 243 млн. м 3 до 718 млн. куб.м през 2020 г.)
• Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30 %.
• Средната възраст на българската гора е 60 г., като за последните 10 години е остаряла със 7 години.

Попитахме експерт: Защо българските мебели стават все по-скъпи? (ВИДЕО)

Да върнем българските продукти на масата? А дали ще има българска маса

Знаете ли че България е на второ място в ЕС по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000, а горските територии у нас, включени в Натура 2000, към 2020 г., са над 57% от общата горска площ (данните са от Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г., цитирани от БКДМП.) За сравнение средният дял за ЕС е 18%. 

Стопанисвани гори са онези, в които са проведени лесовъдски мероприятия като сечи и залесявания. Заедно с представители на бизнеса и Северноцентрално държавно предприятие екипът на businessnovinite.bg посети няколко гори в региона.

Българските мебели са с около 50% по-висока стойност от тeзи на конкурентите. Защо? (ВИДЕО)

Попитахме експерта Петър Дишков защо цените на българските мебели се покачват

Първи пример

В първия пример можете да видите как изглежда стопанисвана гора на средна възраст между 50 и 60 год., в която преди 2 или 3 години е проведена сеч, за отстраняване на дървета, изостанали в растежа си и такива, които са загинали или се предвижда да загинат в следващите години. Следващият етап на разреждане на тази гора е след още 10 години.

„Ако тази гора не беше стопанисвана, тук щяхте да наблюдавате паднали и изсъхнали дървета. Сега всички тези дървета, които щяха да загинат, са отсечени, извозени и пристигнали в завода „Кроношпан“, където от тях са получени плочи от дървесни частици“, каза Тодор Бонев, зам.-директор на Северноцентрално държавно предприятие.

При това лесовъдско мероприятие са отрязани 10 до 20% от дърветата, като гората запазва екологичните си функции.

Относно твърдението на фирмите от сектора, че цените на дървесината не спират да се покачват Тодор Бонев отговори, че „цената се е сринала от пролетта до сега“.

„Може би цените не са това, което искат потребителите, но нашата задача е да проведем обществена поръчка да продадем дървесина на корен или за добив, а на търга вече се определя пазарната цена“, добави той и допълни, че покачването на цените се случва заради самото наддаване на търговете.

В спор с това твърдение влезе Петър Дишков, мениджър снабдяване с дървесина в „Кроношпан България“.

„Основният проблем не е цената на собственика, а цената за довив, т.к. добивът на дървесина в България е примитивен от нивото на Втората световна война. Върши се ръчно. Ръчният труд оскъпява много, а и няма желаещи да работят в горите този тежък и опасен труд, а за съжаление нормативната база все още не ни позволява да провеждаме механизиран дърводобив, който е безопасен и икономически изгоден за всеки един по веригата. Трябва да има промяна в начина за дърводобив в България“, разясни той и допълни, че тази промяна може да се отрази положително на цената.

"Забранено е вкъщи да се говори за работа": Какво означва баща ти да ти е шеф (ВИДЕО)

Дъщерите на основателите на "Валиян" за техния сблъсък със семейната компания (ЧАСТ 2)

Втори пример

В този втори пример виждате лесовъдски зряла гора, която е произвела качествена дървесина с диаметър над 50 см. Възрастта е 160 години. Задачата на лесовъдите тук е да се възобнови гората, защото тя вече попада в етап на разпад.

„През 7 до 10 години в един период от 40 до 60 години се отчитат постепенно във формата на котли или прозорци дървета, за да се вкара светлина в гората и да има място да падне жълъда“, разясни Бонев.

Трети пример

Това е нестопанисвана гора, която е пълна с паднали дървета.

„Специално тук залесяването на бора е направено преди 50 години след тогавашната гола сеч, която е била на мода и тотално залесяване“, казва Бонев.

По думи на експерта разликата с предните гори е гъстотата и липсата на растежен простор, без който дърветата загиват. Конкретната причина за невъзможност за обработка на тази гора е липсата на достъп заради сложен терен и наличие на шосе в непосредствена близост.

Продължи да четеш