Всеки пети българин има просрочени плащания, расте бизнесът с бързи кредити

Компаниите за бързи кредити отчитат стотици милиони приходи

Потребители връщат значително повече от заетото заради допълнителни плащания по договорите, а присъдените суми и глобите са едва 2,8% от приходите от тези добавки. „Активни потребители“ настоява за по-строг надзор, публичен регистър на неравноправните клаузи и санкции, които отнемат финансовата облага от нарушенията.

Хора теглят бързи кредити, за да покрият сметките си, но впоследствие се оказва, че трябва да върнат значително повече от получената сума. Причината невинаги е лихвата. Допълнителните разходи често идват от възнаграждения за поръчител, неустойки за липса на поръчител или такси за „експресно разглеждане“ на заявлението. Това показват сигналите, които получава асоциация „Активни потребители“. Когато длъжникът спре да плаща, задължението му може да бъде продадено на колекторска компания, а събирането на сумата да продължи по съдебен път.

Анализът на организацията очертава седем основни извода за пазара на бързи кредити в България – от мащаба на просрочията и печалбите на кредиторите до съдебните решения и ефективността на санкциите.

Почти всеки пети българин има просрочени плащания

През 2025 г. 18,2% от хората в България са имали просрочия по сметки, наем или кредитни вноски при 9,2% средно за Европейския съюз, сочат данните на Евростат. В периода 2019–2024 г. страната ни е на второ място в ЕС по този показател. Просрочията обаче са свързани основно със сметки и други плащания, а не толкова с вноски по кредити, при които България е под средното европейско равнище.

На този фон пазарът на бързи кредити генерира значителни приходи. Според анализа 31 кредитора формират практически целия разглеждан сегмент, като приходите им за 2024 г. достигат 705,9 млн. лв. Нетната им печалба за периода 2021–2025 г. е общо 415,5 млн. лв.

Нов таван за бързите кредити: Колко ще може да поскъпва заемът?

Кредитните компании предупреждават за риск от сив сектор

Таксите и неустойките носят стотици милиони

Лихвата не е единственият източник на приходи за компаниите за бързи кредити. При 15 кредитора, за които има разбивка на приходите, лихвите формират 32,7% от общата сума. В същото време плащанията от потребителите за поръчителство и неустойки достигат най-малко 292,2 млн. лв. за 2024 г. в разглеждания сегмент.

В 90% от разгледаните съдебни дела потребителите печелят

Съдебните решения са друг важен елемент от картината. Според анализа през 2025 г. потребителите са спечелили изцяло или частично 90,3% от разгледаните и публикувани решения по техни искове.

Въпреки това финансовият ефект от съдебните решения и наложените глоби остава ограничен спрямо приходите от допълнителните плащания. Според изчисленията в анализа присъдените суми и глобите за една година се равняват на около 2,8% от приходите от тези добавки.

Организацията посочва и липсата на достатъчна прозрачност: само 11 от общо 234 кредитори, поръчители и колекторски компании са посочили в отчетите си конкретни данни за съдебни дела.

До 25 000 евро глоба за измами при предлагането на бързи кредити

Според КЗП на потребителите е предоставяна неточна информация, която не дава представа за кредита

Скъпата издръжка поставя под въпрос бизнес модела

Според анализа небанковите кредитори отчитат около 57 пъти по-висок дял на обезценените кредити спрямо банковата система. През 2024 г. банките са обезценили около 0,6% от кредитния си портфейл за година, докато при небанковите кредитори делът достига 34,2%.

Въпреки този риск общата възвръщаемост на капитала в небанковия сектор е съпоставима с тази на банките – 18,2% срещу 16% през 2024 г. Анализът посочва, че издръжката на типичен кредитор достига 48,6 лв. на всеки 100 лв. приходи, а типичната компания реализира печалба от 23,6%.

Изводът на организацията е, че проблемът не е непременно в самото предоставяне на кредити, а в начина, по който се формират приходите и се управляват разходите. Според анализа някои кредитори, които разчитат основно на лихвения модел, могат да останат на печалба и без допълнителните такси и неустойки.

Пет предложения за промяна на правилата

За да се ограничи практиката потребителите да плащат спорни допълнителни суми, „Активни потребители“ предлага пет основни мерки:

1. Лицензиране и надзор от БНБ. Организацията предлага Българската народна банка да има водеща роля в надзора над небанковите кредитори, като Комисията за защита на потребителите проверява договорите и сезира БНБ при нарушения.

2. Публичен регистър на неравноправните клаузи. Клаузи, отменени от въззивен съд, Върховния касационен съд или по колективен иск, да бъдат включвани в публичен регистър и да не могат да се използват в нови договори.

3. Задължителна проверка при повтарящи се съдебни решения. Съдилищата да уведомяват КЗП, а три решения срещу един и същ кредитор в рамките на година да водят до задължителна проверка.

4. Санкции, които отнемат финансовата облага. При системни нарушения да се предвиждат глоби до 4% от оборота, както и публично оповестяване на имената на нарушителите.

5. Нищожност на кредитите без оценка на кредитоспособността. Организацията предлага договорът за кредит да бъде обявяван за нищожен, когато е сключен без оценка на способността на потребителя да изплаща задължението си.

Според „Активни потребители“ целта не е да се премахне пазарът на бързи кредити, а да се гарантира, че той работи при ясни правила, отговорно кредитиране и санкции, които действително възпират нарушенията.