500 млн. евро пазар и 87 оператора: Как се променят пощенските услуги у нас

Модернизация и достъп до услуги в цялата страна

Пазарът на пощенски услуги в България достига 500 милиона евро, като услуги предоставят 87 оператора. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта и съобщенията по повод Световния ден на пощата, който се отбелязва днес, цитирано от БТА.

По този повод министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев поздрави работещите в сектора и отбеляза, че пощенските услуги вече обхващат не само писма и пощенски марки, но и куриерски доставки, електронна търговия и проследяване на пратки.

„Това променя работата. Променя и самия сектор“, посочи министърът, цитиран в съобщението.

Модернизация и достъп до услуги в цялата страна

Според министерството пред „Български пощи“ стои задачата да намерят баланс между модернизацията и отговорността към хората и населените места, които разчитат на пощенската мрежа. Частните оператори и куриерските компании трябва да продължат да инвестират в технологии, организация и условия на труд. От своя страна държавата трябва да гарантира, че промените водят до по-качествени услуги, по-добра работна среда и достъп до пощенски услуги в цялата страна.

„Зад тези числа няма само пазар и статистика. Има хора“, подчерта Пеев. Той обърна внимание на труда на служителите на гишетата, работещите в сортировъчните центрове, шофьорите, куриерите и диспечерите, от които зависи доставянето на пратките до получателите.

По думите му Световният ден на пощата е повод не само да се обсъжда развитието на сектора, но и да се изрази признателност към хората, които работят в него.

„Български пощи“ приемат заявки за помощ за отопление

Колко ще получат кандидатстващите?

Одитът на „Български пощи“ е установил слабости в управлението

В началото на октомври министър Георги Пеев съобщи по време на блицконтрола в ресорната парламентарна комисия, че одитът на „Български пощи“ е установил слабости в управлението на дружеството. Сред посочените проблеми са липсата на реална дейност извън разходването на субсидията, използването на външни услуги, консултантски договори с неясна цел и плащания за правни и консултантски услуги, свързани с обществените поръчки, които според министъра би трябвало да се извършват от самото дружество.