Лошите и преструктурираните кредити у нас само за един месец се увеличиха с 140 милиона лева, сочат данни на БНБ
Фирми и граждани продължават да затъват финансово и да не си обслужват банковите заеми. Лошите и преструктурираните банкови кредити у нас само за един месец се увеличиха с 140 милиона лева, показват последните данни на Централната банка. БНБ смята за лош и преструктуриран всеки един банков кредит, който не е обслужван повече от 90 дни, каквито са 12,93% от кредитите.
Ако към тях се прибавят и всички онези, които не са обслужват редовно за по-малък период от време, делът на лошите кредити достига тревожните почти 20 процента. Така банките имат просрочени кредити за над 7,7 милиарда лева.
"На изхода от всяка криза има фирми, които няма да могат да си обслужват кредитите, както и хората, които са изгубили работата си. Банките са добре подготвени за това. Това не изключва някоя банка да изпита трудности, но не би трябвало това да бъде системен риск", смята Левон Хампарцумян.
Най-проблемни си остават бизнес кредитите - почти 4,7 милиарда лева.
Гражданите пък не могат да обслужват потребителски заеми за 1 милиард 350 милиона лева, а просрочените от населението ипотеки и жилищни заеми доближават милиард и половина.
Банкерите обаче обясняват, че не трябва да се притесняваме, че заради лошите кредити може да бъдат вдигнати лихвите.
"Провизиите са направени вече в процеса на влошаване на кредитите и те не се отразяват толкова драматично върху цената на кредитите. Всъщност доверието в една икономика е това, което създава усещането за риск или проблеми", обяснява Левон Хампарцумян.
Банкерите напомниха, че бизнескредитите и ипотеките са обезпечени с имущество и затова за пълна загуба от лош кредит не може да се говори.
Но докато едни фирми и граждани изнемогват да си плащат кредитите, като цяло населението продължават да трупа още депозити в банките и те вече надхвърлят 28 милиарда лева. За една година са се увеличили с почти 12 процента.